Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 58
Джеймс Патерсън
Бяха заобиколени от същинска плетеница от гласове — децата наоколо се местеха от кабинет в кабинет. Беше преди обяд. Иги се беше насочил към библиотеката, когато Гази го докосна по ръката.
Кимна.
— Трябва да запомним, че междучасията ни съвпадат в… какъв ден е днес?
Гласовете около тях заглъхнаха и започнаха да се отдалечават, а те двамата завиха зад един ъгъл.
— Петък. Хайде, да проверим.
Иги чу Гази да отваря врата. По ехото разбра, че се намират в голямо пространство, което се падаше под тях.
— Къде сме? В мазето?
— Да. Намислил съм да го разуча.
— Става.
Гази го докосна по опакото на дланта и той се съсредоточи върху едва доловимото ехо около себе си. В края на стълбите въздушното течение и едва доловимите звуци му подсказаха, че са в голямо и сравнително празно пространство.
— Как изглежда? — рече той притихнало.
— Голямо е — отвърна Гази. — Прилича на мазе. Има няколко врати. Да проверим какво крият.
Иги го чу да завърта дръжката на врата и усети повей, когато тя се отвори към тях.
— Хм… Училищни пособия? — обяви Газопровода.
Той продължи няколко метра напред, спря и Иги го чу да отваря следващата врата.
— Спортно оборудване.
— Нещо интересно?
— Твърде големи са, за да ги вземем — няма как да ги скрием. Щеше да стане, ако имахме раници.
— Да се запомни — отбеляза Иги.
— Да.
Ръката му се стрелна напред, докосна Гази по рамото и той вдигна пръст пред устните си. Заслуша се напрегнато. Да — стъпки.
— Някой слиза насам — каза едва чуто.
Гази го хвана за ръкава и двамата избързаха тихо няколко метра напред в коридора. Отвори се нова врата. Газопровода дръпна Иги вътре и я затвори след тях с леко щракване.
— Къде сме? — прошепна Иги.
— Прилича на архив — отвърна Гази. — Да се скрием зад някой шкаф за всеки случай.
Иги го проследи до дъното на помещението. Усещаше, че от двете им страни стоят високи мебели. Усети Гази да прикляка на пода и също се наведе. Чуха усилващи се гласове.
— И какво очаквате от мен, господин Пруит? — попита тревожен женски глас.
— Очаквам да се постараете документите да изчезнат — отвърна ужасният високомерен глас на директора. — Не можем да ги унищожим, но не можем да допуснем да ги намерят. Толкова ли не можете да го проумеете?
— Да, да, но… — започна жената.
— Няма но! — отсече директорът. — Не се съмнявам, че поне с тази проста задача можете да се справите, госпожице Кокс. Сложете документите на място, където
Иги поклати глава. Директорът беше пълна гад. Мразеше го. Някой трябваше да му даде урок.
— Не — отговори жената унило. — Ще го направя.
— Чудесно.
Чу, че директорът се обърна и се отдалечи, а госпожица Кокс въздъхна — точно пред стаята с архива. После вратата се отвори и той чу лекото припукване, с което се запалиха флуоресцентните лампи на тавана. Усети как Гази до него се стегна.
Отваряне на метално чекмедже. Шумолене на хартия. Чекмеджето се затвори.