Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 83

Луи се обърна отново към портрета и лицето му се втвърди, стана почти жестоко. Завъртя се рязко към нея и изръмжа заплашително:

– А най-лошото е, че съм почти убеден в правотата на оценката ви!

Като видя стреснатото лице на Жан, той се разсмя като момче.

– Много ви благодаря за честността, мадам. Заобиколен съм от хора, които непрекъснато ме ласкаят, и рядко чувам истината. Може би ще ви простя, че с вашите думи ме превърнахте в старец... по очарователен начин, признавам...

Жан се усмихна и очите ѝ светнаха палаво.

– Преди малко бяхте огън и пламък, сир, а това не е характерно за старец...

Кралят направи крачка към нея и впи устни в нейните.

– Да си вървим – подкани я след малко той. – Тук е много студено.

Прегърна я и вдигна свещника, за да освети лично пътя им до кралските покои.

18.

Даже през затворените прозорци шумът от непрестанно пристигащи и заминаващи карети се чуваше съвсем ясно. Тропотът на конете, гневните викове на носачите, маршировката на гвардейците представляваха част от ежедневието на кралските министри.

Без да се притеснява от шума, с който бе свикнал от години, граф Дьо Морпа даваше нарежданията си. Главният полицейски лейтенант Фейдо дьо Марвил стоеше почтително приведен пред писалището на министъра и търпеливо чакаше секретарят и двамата писари да излязат от кабинета му. Дългото гъше перо се плъзгаше, скърцайки, по хартията. Най-сетне Морпа приключи с писането, вдигна глава и даде знак на Марвил да се изправи.

– Е, какво открихте?

Фейдо дьо Марвил отново се поклони почтително и започна да изрежда резултатите от проведеното разследване:

– Нашето подозрение се потвърди, графе. Негово Величество наистина има връзка с мадам Д'Етиол... прекарва нощите с нея в частните си покои...

Морпа стисна устни и впи гневен поглед в лицето на своя подчинен. Ето че слуховете, които от няколко дни обикаляха двореца, се оказаха истина! Кралят си беше взел за любовница мадам Д'Етиол. Точно нея!

Министърът завъртя перото между пръстите си и попита тихо:

– Откога е тук дамата?

Марвил познаваше началника си и умееше да прониква зад безизразната му маска. Морпа явно беше много недоволен от развитието на събитията.

– По всичко изглежда, че е заповядал да я доведат във "Версай" още в деня след бала в кметството.

– И оттогава дамата не е напускала частните покои на Негово Величество?

– Да, мосю. С изключение на два следобеда, когато посети "Етиол", за да види дъщеря си.

Министърът отказваше да повярва на чутото. Не беше очаквал това. Очевидно малката буржоазка се отличаваше със забележителна страст, щом кралят я бе задържал в двореца толкова дълго. Главният лейтенант на полицията се поклони и излезе, а министърът се опита да се пребори с обхваналото го безпокойство. "Тази жена е само приключение, което няма да продължи дълго – мъчеше се да си внуши той. – Най-късно след няколко седмици, когато кралят потегли към Фландрия на война, връзката им ще приключи." Ала завладялото го недобро чувство остана.