Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 77

С мъка откъсна поглед от дълбокото си деколте и се обърна към високите бели лавици с книги. Подвързаните в кожа томове винаги я успокояваха. Устоя на импулса да помилва меките подвързии, докато разглеждаше книгите с нарастващо вълнение. Тук бяха събрани стотици редки произведения, ценни стари издания, съществуващи само в един – два екземпляра. За повечето от тях само беше чувала, защото не се намираха в никоя библиотека. В това помещение сигурно имаше около три хиляди тома.

Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел се бяха постарали да ѝ опишат в детайли личността на краля и тя знаеше, че през детството си Луи XV е бил обучаван от най-видните учени на страната и е получил разностранно образование.

Жан обходи бавно просторната библиотека. В шкафовете бяха подредени произведения, свързани с математика, география и астрономия, с история и църковно право. Откри много книги по медицина и ботаника, десетки философски трудове. Възхитена от това богатство на писаното слово, тя забрави времето.

– Имате впечатляваща библиотека, сир. Повечето учени биха били прещастливи да прекарат няколко часа сред книгите ви – каза тя, когато Луи се върна при нея.

Придружени от гвардейци, двамата се качиха в кралската карета, за да отидат на вечеря в един от многобройните павилиони в парка на двореца. Кралят кимна учтиво и Жан разбра, че вероятно много пъти е чувал тази похвала.

– Ще ми позволите ли един въпрос? – попита с усмивка тя. – Силно се изненадах, като видях в библиотеката ви редица книги, забранени от цензурата.

Луи се обърна смаян към нея. В погледа му светна неодобрение.

– Учудвам се, че познавате забранени произведения, мадам. Да предположа ли, че и вие сте от хората, които си купуват незаконните издания на тези книги от чужбина?

Жан не бе очаквала тази реакция и затърси правилните думи.

– Е? – попита строго кралят.

– Боя се, че това е слабост на моя пол – отвърна с усмивка тя, без да му позволи да забележи колко е уплашена. По-добре веднага да смени темата. – Очарованието на забраненото упражнява неустоима привлекателна сила върху жените особено когато става въпрос за невинна книга.

Лицето на Луи омекна, но не съвсем.

– Наистина ли е само това, мадам?

Жан кимна бързо.

– Все пак ще ми позволите да отбележа, сир, че понякога се питам дали някои от тези публикации биха имали същия успех, ако не бяха забранени от цензурата – добави тя и се усмихна очарователно.

Кралят отново се слиса и Жан стреснато помисли, че е отишла твърде далеч – но в следващия миг Луи избухна в луд смях.

– Значи според вас не би било зле да си помисля дали просто да не премахна цензурата?

Каретата спря пред павилиона.

– О, сир, никога не бих се одързостила да предложа такава крайна мярка! Исках само да кажа, че именно забраната прави книгите интересни и продаваеми.

Лакеят отвори вратичката с поклон. Луи слезе и ѝ подаде ръка.