Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 76

Объркана, тя приклекна в дълбок дворцов реверанс.

– Ваше Величество...

Кралят направи крачка към нея и протегна ръка, за да ѝ помогне да се изправи.

– Мадам – промълви той и леко наклони глава. Двамата се погледнаха в очите. – Позволих си да ви поканя на малък обяд. Имате ли нещо против? – Луи учтиво ѝ подаде ръка, за да я отведе в близкия салон.

Малък обяд? Какво омаловажаване! Масата се огъваше под безброй блюда, пълни с кулинарни изкушения, изпускащи сладки аромати. Двама лакей чакаха, за да сервират.

– Вино?

Жан кимна.

Кралят изчака лакеите да напълнят чашите и им даде знак да се оттеглят. Мъжете напуснаха салона заднешком. От съседната стая долетяха тихи звуци на виоли.

Луи застана пред Жан и я огледа с горящи от желание очи. Бузите ѝ пламнаха от смущение. Нямаше как да не си спомни предишната нощ.

Луи вдигна чашата си.

– За вас, мадам.

– Ваше Величество.

Без да откъсват поглед един от друг, двамата отпиха по глътка. Жан стоеше с гръб към масата. Кралят впи поглед в полуотворените ѝ устни и остави чашата. Протегна ръка и очерта контура им. Пръстът му попи мъничката червена капка в ъгъла на устата ѝ.

– Е, мадам, гладна ли сте? – попита шепнешком кралят и се наведе към Жан.

Тя поклати глава.

– Не...

Той я погледна пронизващо.

– Аз пък умирам от глад.

Привлече я с една ръка към себе си и я целуна страстно. После с едно-единствено нетърпеливо движение помете всичко от масата. Чинии, чаши и купи изпопадаха по пода и съдържанието им се разплиска на всички страни. Луи се наведе над Жан и двамата се отпуснаха върху масата. Нетърпеливите му пръсти разкъсаха корсажа и разголиха гърдите ѝ. Жан трепереше колкото от страх, толкова и от възбуда. Той се наведе над нея и зацелува гърдите ѝ. Ръцете му милваха голата ѝ кожа. Дясната му ръка се плъзна под полата ѝ и развърза шнура на чорапа.

*

Библиотеката на краля представляваше част от истински лабиринт от различни помещения и салони, известни като Petits appartements. Разположени в северното крило на двореца, те бяха предназначени само за краля. От време на време влизаха пажове и камердинери, но обичайният шум на двореца почти не стигаше дотам.

Напълно объркана от бурята, която бушуваше в тялото и сърцето ѝ, Жан стоеше до прозореца и се взираше навън. Кралят отиде в Държавния съвет, но я помоли да го почака. "За мен ще е удоволствие по-късно да вечеряме заедно" – каза ѝ той.

Жан разглеждаше замислено богато украсените покриви от другата страна на малкия вътрешен двор. Дали фактът, че Луи я доведе във "Версай", означаваше сериозен интерес от негова страна? Наистина ли връзката им щеше да се превърне в нещо повече от мимолетно удоволствие? Жан не знаеше отговора.

Обърна гръб на прозореца и застана пред голямото огледало, окачено в една от нишите на стената. Имаше чувството, че вижда чужда жена. Лицето ѝ излъчваше дълбок размисъл, но и нещо похотливо, което я учуди. Кралят нареди на първия си камердинер да ѝ донесе нова рокля, понеже старата беше безнадеждно разкъсана. Светлата коприна, обшита със сребро, ѝ хареса много. Освен това роклята ѝ стана изненадващо добре и за момент Жан се запита как ли работи домакинството на краля, щом е в състояние да ѝ достави толкова бързо подходящ тоалет.