Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 120

Жан го погледна учудено. И двамата изглеждаха необичайно напрегнати. Те я посещаваха най-малко веднъж – два пъти седмично, съветваха я как да се държи в двора, но днес явно бяха разтревожени.

Тя стана от стола.

– Заповядайте в малкия будоар зад гардеробната. Там ще разговаряме на спокойствие.

Двамата мъже останаха възхитени от помещението, облицовано с дърво и украсено с лакирани цветни орнаменти. Жан затвори грижливо вратата и се обърна въпросително към посетителите си.

– Имаме нужда от вашата помощ – започна направо Льо Норман дьо Турнем.

– От моята помощ?

– Кралският финансов контрольор Ори действа против братя Пари – обясни пастрокът ѝ и Пари дьо Монмартел кимна утвърдително.

– Води битка срещу нас на всички фронтове. Опитва се да намали цените на доставките ни за армията и да влияе върху олихвяването на кредитите, които даваме.

Жан слушаше с нарастващо смайване.

– Това звучи застрашително, но какво бих могла да сторя аз?

– Не вие. Кралят.

В будоара се възцари тишина. Само двете пойни птички в кафеза чуруликаха тихо. Жан гледаше втренчено двамата мъже. Знаеше, че този миг рано или късно ще настъпи. Че те ще дойдат и ще я помолят да се застъпи за тях пред краля.

Беше длъжна да им помогне. Дължеше им благодарност, а и делата на братя Пари и на Льо Норман дьо Турнем се намираха в тясна връзка с нейната позиция в Двора. Въпреки това се страхуваше да използва отношенията си с краля, за да им помогне, защото не знаеше как ще реагира Луи.

– Аз, разбира се, ще направя всичко, за да ви помогна – рече колебливо тя, – но се боя, че надценявате влиянието ми.

– Дори само един опит да се застъпите за нас пред Негово Величество ще ни изпълни с благодарност – Пари дьо Монмартел се поклони почтително.

Жан кимна вече по-решително.

– Ще се постарая да намеря възможност да говоря с Негово Величество по въпроса.

Двамата мъже си отидоха, а тя завърши тоалета си в мълчание. Искаше да остане сама, за да размисли. Никога досега не беше молила краля за каквото и да било – нито за себе си, нито за други хора, – защото той ѝ даваше много повече от онова, за което беше мечтала, и я отрупваше с подаръци. Едва преди няколко дни ѝ връчи колие от розови перли.

Жан напудри носа и бузите си. Тъкмо защото Луи беше много щедър към нея, тя се страхуваше от реакцията му, ако го помоли да се намеси в политически въпрос от такова значение. Да, тук ставаше дума за политика, а не беше нейна работа да се бърка в политиката на френската държава.

Жан остави пудрата на масичката. Най-добре да каже честно на Луи какво е научила. Ще му съобщи за посещението на Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем и ще сподели своето раздвоение. Няма да скрие колко ѝ е неприятно да му досажда с подобна молба. Но най-важното е да изчака удобен случай.

– Мадам – камериерката Софи направи реверанс. – Пристигна готвачът, мосю Беноа.

Жан кимна. Предстоеше да обсъди с готвача си менюто за вечеря. Беноа беше работил за високопоставено италианско семейство и умееше да приготвя вкусни ястия.