Читать «Разединени равнини» онлайн - страница 390

Фелисе не каза нищо, но Тисамон се размърда, така че паякородният продължи:

— Не минало както трябва. Не било направено както трябва… по-добре въобще да не беше опитвано, като имам предвид резултата. Но ти най-после си спомни името и лицето на човека, който ти бе сторил онова, и реши, че трябва на всяка цена да си отмъстиш. Роднините ти бяха силно притеснени. Те… — Дестрахис млъкна отново и Стенуолд с изненада видя сълзи в очите му. — Фелисе…

— Спомням си — заговори бавно тя. Талрик видя нещо да изплува на лицето й, разбра, че жената го вижда с нови очи. — Сега си те спомням. Ти си човекът, който закла децата ми.

Той не можеше да кимне, не смееше да отговори, но нещо в лицето му потвърди думите й.

— Спомням си — повтори тя. — Какво съм направила? — Свали внезапно ръцете си и погледна назад към разполовената маса и забития в дървото меч, сякаш ги виждаше за пръв път.

Талрик помръдна, отпусна се едва доловимо… и толкова бързо, че Стенуолд не разбра как стана, Фелисе се завъртя към осородния и замахна с палец към лицето му. По бузата му потече струйка кръв, но нищо повече.

— Защо не мога да те убия? — изкрещя му Фелисе. Ръцете й бяха вдигнати пред лицето му, тресяха се и се свиваха в юмруци, но тя така и не съумяваше да го удари. В ехото на крясъка й зрителите останаха мълчаливи. С периферното си зрение Стенуолд видя същия потрес да изопва лицата и на Тисамон, и на Дестрахис.

Талрик издиша бавно и продължително.

— Защото само аз съм ти останал — отвърна той през стиснати зъби. — Размишлявах много, когато ме хвана предния път. Колко възможности ти трябват? Сега съм тук, в ръцете ти, така че защо просто не го направиш? Щом ме искаш, каква по-добра възможност може да съществува?

С глас като на изгубено дете и в пълната тишина, която последва, Фелисе промълви:

— Помогни ми.

Дестрахис тръгна напред, но Тисамон го избута и я хвана за раменете. Тя посегна да го перне с шиповете си, но така и не го направи, макар че Тисамон дори не се опита да я спре.

— Ела — каза той. — Ще ти намеря нещо за хапване, после и легло, където да си починеш. — Погледна през рамо към Талрик. — Решиш ли, този човек ще умре, кълна се.

Изведе я от стаята, като спря само колкото да погледне Дестрахис в очите. Но не каза нищо и след миг отклони погледа си.

Не дойдоха за Че и на следващия ден, дори й донесоха оскъдна храна — рядка супа и натрошени сухари. Лагерът на осородните придобиваше по-уседнал вид. Над главата й долитаха звуци от дърводелска дейност — изглежда бяха решили да разширят и укрепят сградите на чифлика. Че си държеше ушите отворени, за да има какво да докладва на приятелите си, ако отново ги види някога, колкото и малко вероятно да изглеждаше това.

От пазачите дочу, че генерал Малкан нямало да придвижи войската напред. Този тип може да беше с гореща кръв, но явно не беше глупак. Предвид тежките си загуби в жива сила Седма армия трудно би затегнала ефективна обсада около Сарн, дори сарнианците да разчитаха само на себе си. Дочутото далеч не беше достатъчно, за да й повдигне духа, но поне й даде малка доза мрачно задоволство.