Читать «Разединени равнини» онлайн - страница 387

— Осигурена е — съобщи императорът. — Агентите ни вече я носят насам.

— Колебая се дали да поправя негово величество в това му изявление — каза Уктебри, обърна се към най-близката стена и драсна още няколко символа с тебешира си.

— Не смей да използваш сарказъм в наше присъствие, твар — повиши глас Алвдан. — Обясни какво имаш предвид.

— Аз съвсем естествено се интересувам от приближаването на това най-могъщо съкровище, ваше величество, но с дарбите си усещам, че нещо не е наред. Вашите агенти са се провалили, били са подведени или са ви предали. Така или иначе, кутията вече не пътува насам.

— Генерале? — обърна се Алвдан към Максин, обзет от внезапни съмнения. Тази новина звучеше точно толкова невероятно, колкото и съмнителният ритуал, но той вече бе приел ритуала за възможен, така че как да постави под съмнение другите твърдения на тази твар?

— В интерес на истината, ваше императорско величество — заговори бавно Максин, — вече трябваше да получа вест от своите агенти.

— Не съм доволен — смъмри го ядосано Алвдан. — Щом това нещо ни трябва, значи ще го получим. Уктебри, къде е кутията сега? Дарбите ти сигурно показват и това. — Постара се последното да прозвучи пренебрежително, но колебанията му прозираха като през дантела.

— Озовала се е в беззаконните земи около езерото Лимния, където живеят водомеркородните и където много неща се губят и намират… или сменят притежателя си. Дарбите ми, уви, стигат само дотук.

— Чу го — обърна се Алвдан към генерал Максин. — Прати най-добрите си ловци там. Да не се спират пред нищо. Ако трябва, избийте проклетите водомерки до крак.

— Както желаете, ваше величество — поклони се Максин.

— Освен това, ваше величество, ако мога да помоля… — подхвана меко Уктебри.

— Какво има? Говори.

— Нужно е да проуча сестра ви още по-подробно.

Алвдан се усмихна.

— О, толкова подробно, колкото искаш, чудовище. От всички неща, които съм ти давал досега, тя ми е най-малко ценната. Прави с нея каквото искаш, разрешавам ти.

В усмивката на комарородния се съдържаше обещание, че тези думи няма да бъдат забравени.

42.

Талрик запрати жилото си веднага щом тя прекрачи прага и Стенуолд реши, че това е краят, край, диаметрално противоположен на очакваната кулминация. Жената залитна от силата на удара, но припукващата енергия се разплиска безсилно по блестящата й броня и угасна, оставяйки черни следи като от сажди. А после Фелисе го нападна.

Масата беше помежду им и Стенуолд видя как Талрик се опитва да стане бързо, оплита крака в стола и се катурва назад, лицето му се изкривява от силна болка в незаздравялата рана. С един-единствен замах от горе надолу Фелисе разсече масата на две, напреко на дървесните жилки, по начин, който изглеждаше чисто и просто невъзможен.

Талрик се бе изправил някак и от дланите му отново изригна огън, но тя се извърна и наведе глава да прикрие лицето си зад бронирания нараменник, и макар да я разлюля, залпът отново се разплиска по бронята.

Ако беше в обичайната си форма, Талрик може би щеше да има шанс. Той беше изобретателен човек, но раните го бавеха фатално. Битката едва беше започнала, а по туниката му вече беше избило петно прясна кръв. Когато вдигна отново ръка, странният меч на жената едва не я отряза от китката. Не успя, но отвори дълбока рана от външната й страна. Талрик изсъска и се хвърли към нея, но след миг на хладнокръвен размисъл Фелисе обърна меча си и го фрасна с дръжката през лицето.