Читать «Разединени равнини» онлайн - страница 386

Вярно беше. Някъде из прашните архиви на Тарн или Доракс все щяха да се намерят документи, споменаващи името на комарородните от времето, когато молецоидите ги бяха съкрушили, прогонили и избили почти до крак. Опитали се бяха да заличат цялата им раса от страниците на историята. Напоследък обаче молецоидите си имаха други грижи и един умен старец като него спокойно можеше да протегне ръка чак до Колегиум, без да вдигне тревога, особено ако действа чрез една империя на Умели, по рождение слепи за магията.

Но Империята си имаше свой дневен ред и бе заложила на предпазливостта. Не беше пратила отряд войници или агенти на Рекеф да вземат кутията. Политическата ситуация, голямото разстояние и други фактори бяха зачеркнали тази стратегия. Вместо това Империята беше пратила наемници.

„И един от тези наемници знае твърде много.“ Макар и само за миг, Уктебри се беше докоснал до ума й. Жена с първокласна подготовка, с талант за подривна магия и с неустановена самоличност беше сложила ръка на неговото съкровище. Контактът бе кратък, но в устата му още горчеше вкусът на предателство. „Няма да я донесе на мен. Тя знае колко е ценна.“

Но не би могла и да я скрие. Не можеш да скриеш нещо толкова могъщо, след като се е разбудило веднъж. Усещаше я как се движи, понесла със себе си страховитото съкровище. Изменчивата й дарба щеше да заличава от него точното й местоположение, но Уктебри можеше във всеки момент да нарисува кръг върху картата и да знае със сигурност, че жената е някъде там, в границите му.

Чу раздвижване отвън и още преди вратата да се отвори, Уктебри знаеше кой ще влезе през прага й. Императорът. Владетелят на осородните беше в грозно настроение.

— Ваше императорско величество, за мен е чест да ме удостоите с присъствието си. — Уктебри Саркадът се поклони дълбоко на императора, който крачеше нервно из новите му покои.

— Настояваме да знаем какъв е напредъкът ти — изръмжа Алвдан Втори. Генерал Максин беше дошъл с него, но стоеше на вратата, като да беше обикновена охрана. В последно време Алвдан все повече разчиташе на него покрай неприятностите в Равнините. Ала личното си внимание пазеше най-вече за това — за ритуала, с който комарородният щеше да го избави от нещастието на баща му и дядо му и от единствения проблем, който петнеше управлението му и му крадеше радостта.

Проблемът с наследника — кой потенциален предател от гнездото с отровни змии да приласкае до гръдта си или дори сам да зачене? Наследник, който ще стои като палач до трона му веднага щом детето се роди или решението се вземе. Но ако ритуалът на Уктебри постигнеше невъзможната си цел, Алвдан щеше да се отърси завинаги от тази тревога, защото наследник нямаше да е необходим. Защото той щеше да живее вечно.

Нямаше търпение да започне.

— Ваше императорско величество, важно е да подберем най-благоприятната дата и да не прибързваме. — Комароидът премести поглед от императора към генерал Максин. — А и кутията, разбира се. Дар като търсения се нуждае от правилния материал, с това компромиси не бива да се правят.