Читать «Разединени равнини» онлайн - страница 356

— Виждаме какво една богомолкородна трябва да направи — каза най-възрастният измежду тях, мъж, прехвърлил шейсетте. — Ще ти помогнем с каквото можем.

— Но какво можем да направим? — възрази един от другите. — Слънцето отдавна изгря! Какво можем да направим посред бял ден?

— Забравяш се — упрекна го старшият. — Магията е страх, неувереност, съмнение. Все неща, които изобилстват на бойното поле. Хайде, елате.

Сцеле им обърна гръб. Вярваше, че ще направят каквото могат. На мравкородния адютант каза:

— Когато вашите две роти останат да задържат осоидите, ние ще се присъединим към тях. Уведоми за това началниците си.

— Времето за отпор вече настъпи — каза мравкородният и наистина, осоидите настъпваха, по земя и по въздух, приливна вълна от осородни войници, които доскоро бягаха да се спасяват, а сега прииждаха с кръвожадни крясъци да дирят отмъщение.

Сарнианските роти в авангарда бяха оформили дълга стена от щитове в две редици, втората — с насочени арбалети. Войниците се стегнаха да посрещнат сблъсъка с имперската армия; знаеха, че със саможертвата си, с неминуемата си смърт ще спечелят на съгражданите си време да стигнат до дома.

И понеже само това можеха да дадат, те щяха да го дадат охотно.

— Готови! — извика Сцеле. Летящи осоиди вече се стрелкаха във въздуха, запращаха припукващите си жила по бягащите войници, други бързаха напред към автовозилата.

Живяла бе достатъчно дълго, реши тя. Голяма част от живота си бе прекарала като шпионин на мистерите в Сарн и не бе вярвала, че ще й се даде тази последна чест — да умре както умираха богомолките.

— Нека тръгнем на лов за смъртта си! — извика тя на своите бойци, те вдигнаха оръжията си и хукнаха напред.

— Не виждам… — ахна Спера. — Не! Някакви войници изостават, за да дадат отпор. Богомолките… Богомолкородните по левия фланг се бият. Нападат осите… — Не намери сили да продължи, защото гледката беше потресаваща — богомолкочовеците изчезнаха като пясък под приливна вълна. Ала макар да ги погълна, вълната не ги помете; те бяха там, вътре сред имперските редици, танцуваха и сечаха, пронизваха, убиваха и умираха. — Като че ли… май част от осородните войници се бият помежду си! Нападат се и се колят един-друг във въздуха.

Първите изтеглящи се редици на сарнианската армия вече ги бяха подминали и тичаха към влака. Само половината от ранените бяха натоварени.

— Струва ми се… — продължи Спера, все така вдигнала далекогледа пред себе си, когато първият летящ осороден я удари и запрати към земята. Връхлетял я бе с меча напред, но в бързината прицелът му се беше изместил и вместо да я прониже, я удари с рамо. Завиваше за нов удар, когато стрела се заби под мишницата му и той пропадна надолу с писък.

Ахеос запъна нова стрела в лъка си. Мравкородните с носилките ускориха крачка, макар да знаеха, че някои от ранените няма да издържат лашкането. Ако не побързаха, от друга страна, жертвите щяха да са много повече.

— Ах! — изсъска Спера. Държеше се за ребрата, псуваше, но отчаяно се оглеждаше за далекогледа. Че я взе на ръце и я качи на най-близкото автовозило въпреки бурните й възражения.