Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 32

— Госпожо?

— Приготви ми списък на всички, свидетелствали в процеса за инцидента Ерос. И пусни показанията им през невро-психоаналитиците, ако вече не е направено.

— Искате ли преписите?

— Да, и това също.

— Ще ви ги донеса възможно най-бързо.

Вратата се затвори зад него и Авасарала се отпусна в креслото си. Краката я боляха и предусещаното главоболие, което я преследваше от сутринта, пристъпи напред и прочисти гърлото си. Буда се усмихваше ведро и тя му се изкикоти, сякаш двамата споделяха някаква скрита шега. Искаше ѝ се да се прибере вкъщи, да седне на верандата и да слуша как Арджун се упражнява на пианото.

А вместо това…

Обади му се по ръчния си терминал, вместо по системата в офиса. Някакъв суеверен подтик я караше да потърси уединение, дори и по такъв дребен начин. Той вдигна веднага. Лицето му беше ъгловато, късата му брада — вече почти съвсем бяла. Веселието в очите му винаги си беше там, дори когато плачеше. Само като го видя, тя усети как нещо в гърдите ѝ се отпуска.

— Тази вечер ще се прибера късно — предупреди Авасарала и веднага съжали за прозаичния си тон. Арджун кимна.

— Онемях от смайване — рече той. Дори сарказмът му бе нежен. — Днес маската е тежка, а?

Той го наричаше „маската“. Сякаш жената, която бе тя, когато се изправяше срещу света, беше фалшива, а онази, която говореше с него или рисуваше с внучките си, беше истинска. Авасарала смяташе, че греши, но тази измислица бе толкова успокоителна, че винаги поддържаше играта му.

— Днес е особено тежка. Какво правиш в момента, любими?

— Чета черновата на дисертацията на Кукури. Нуждае се от обработка.

— В кабинета ли си?

— Да.

— Трябва да излезеш в градината — каза тя.

— Защото на теб ти се иска да си там ли? Можем да излезем заедно, като се прибереш.

Тя въздъхна.

— Може да закъснея много.

— Събуди ме и ще излезем.

Тя докосна екрана и Арджун се усмихна, като че ли бе усетил милувката. Авасарала прекъсна връзката. По отдавнашен навик не си казаха довиждане. Това бе една от хилядите дреболии, следствие от дългогодишния им брак.

Тя се обърна към системата на бюрото си и извика на екрана тактическия анализ на битката на Ганимед, разузнавателните профили на главните военни фигури на Марс и плана за срещата, вече наполовина попълнен от генералите след събранието. Извади от чантичката си шамфъстък, счупи черупката му и остави необработената информация да я залее, докато умът ѝ танцуваше през нея. В прозореца зад гърба ѝ нови звезди се мъчеха да пробият сиянието в небето на Хага, но Венера все още бе най-ярката.

6.

Холдън

Холдън сънуваше дълги виещи се коридори, пълни с получовешки ужаси, когато силно бръмчене го събуди в непрогледно тъмната каюта. След кратка борба с непознатите ремъци на койката той успя да ги разкопчее и да се понесе в микрогравитацията. Стенното табло избръмча пак. Холдън се оттласна от леглото към него и натисна копчето за осветлението. Каютата беше съвсем мъничка. Съдържаше седемдесетгодишно противоускорително кресло над лично шкафче, набутано до едната стена, тоалетна и мивка в ъгъла, а отсреща — стенно табло с гравирано над него името „Сомнамбул“.