Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 30

В други дни Авасарала намираше това за окуражаващо.

— Господин Еринрайт — каза Сьорен.

Авасарала се обърна към мъртвия екран на стената и той оживя. Садавир Еринрайт бе по-тъмнокож и от нея, със закръглено и меко лице. То би било съвсем на място във всяко кътче на Пенджаб, но гласът му притежаваше хладното и аналитично британско веселие. Носеше тъмен костюм и модна тясна вратовръзка. Където и да се намираше, зад него грееше ярка дневна светлина. Картината постоянно трепкаше в опит да балансира светлото и тъмното, и той изглеждаше ту като сянка в правителствен офис, ту като човек в ореол от светлина.

— Надявам се, че събранието е минало добре?

— Да — потвърди тя. — Срещата с Марс ще се състои. В момента уточняват мерките за сигурност.

— Всички ли бяха на това мнение?

— След като им казах, че са, да. Марсианците пращат най-добрите си хора на среща с представители на Обединените нации, за да поднесат лично извиненията си и да обсъдят как отношенията между двете планети да бъдат нормализирани и Ганимед да се върне към дъра-дъра-дъра. Нали?

Еринрайт се почеса по брадичката.

— Не съм сигурен, че колегите ни на Марс гледат на нещата по този начин — подхвърли той.

— Тогава могат да протестират. Ще си разменим остри прессъобщения и до последната минута ще заплашваме да отменим срещата. Драмата е чудесно нещо. Дори повече от чудесно — разсейващо. Само не позволявай на празноглавеца да говори за Венера или Ерос.

Трепването му беше почти недоловимо.

— Моля те, може ли да не наричаме генералния секретар „празноглавец“?

— Защо не? Той знае, че го наричам така. Казвам му го в лицето и той няма нищо против.

— Мисли, че се шегуваш.

— Защото е шибан празноглавец. Не му позволявай да говори за Венера.

— Ами записът?

Справедлив въпрос. Каквото и да бе нещото, извършило атаката на Ганимед, покушението беше започнало от територията на Обединените нации. Ако можеше да се вярва на неофициалните канали — а не можеше, — Марс разполагаше с камерата от скафандъра на един пехотинец. Авасарала от своя страна имаше седемминутно видео с висока резолюция от четирийсет различни камери, показващо как онази твар избива най-добрите войници, с които разполага Земята. Дори да успееха да убедят марсианците да си траят, щеше да е трудно да потулят това.

— Дай ми време до началото на срещата — помоли Авасарала. — Нека видим какво казват те и как го казват. Тогава ще разбера какво трябва да се направи. Ако става въпрос за марсианско оръжие, те ще го покажат с това, което сложат на масата.

— Разбирам — каза бавно Еринрайт. Което означаваше, че не разбира.

— С цялото ми уважение, сър — настоя тя, — засега историята трябва да се ограничи до Земята и Марс.

— Значи искаме драма между двете най-големи военни сили в системата? Как точно си го представяш?

— Получих предупреждение от Майкъл-Джон де Утурбе за нараснала активност на Венера по същото време, когато е започнала стрелбата на Ганимед. Скокът не е бил голям, но го е имало. Венера се размърдва точно когато се случва нещо, което адски прилича на поява на протомолекулата на Ганимед. Това е проблем.