Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 313

— А вие не искате ли?

Авасарала се засмя пак. Ако не друго, Боби поне се усмихваше. Не го бе правила, откакто се върна. Въздишката ѝ бе дълбока и тъжна.

— Още ме измъчват призраци — призна тя. — Мислех, че ще се махнат. Мислех, че ако се изправя срещу него, всичко ще изчезне.

— Не изчезва. Никога. Просто се научаваш.

— На какво?

— Да ги търпиш — подчерта Авасарала. — Помисли си какво би искала да правиш. Каква би искала да станеш. А после ела при мен и ще ти помогна, ако мога.

— Защо? — попита Боби. — Сериозно, защо? Аз съм войник. Изпълних мисията си. Вярно, беше по-трудна и по-странна от всичко, което съм правила някога, но я изпълних. Направих го, защото трябваше да бъде направено. Не ми дължите нищо.

Авасарала повдигна едната си вежда.

— Политическите услуги са моят начин да изразявам привързаност — каза тя.

— Добре, хора — обади се Алекс по интеркома. — След трийсет секунди включваме тягата, ако някой не възразява. Всички да се приготвят, че ще тежат.

— Благодарна съм ви за предложението — каза Боби. — Но може би ще мине известно време, докато разбера дали искам да го приема.

— В такъв случай какво смяташ да правиш сега?

— Ще се върна у дома — отговори тя. — Искам да видя семейството си. Баща си. Мисля, че ще поостана там. Докато разбера коя съм. Как да започна отначало. Такива неща.

— Вратата ми е отворена за теб, Боби. Винаги, когато пожелаеш, вратата ми е отворена.

* * *

Полетът обратно до Луната беше истинска досада. Авасарала прекарваше по няколко часа на ден в противоускорителното кресло, пращаше съобщения насам-натам с различна степен на забавяне. На Земята Садавир Еринрайт бе пенсиониран без много шум, кариерата му в ООН бе почетена в малка частна церемония, след което той си тръгна, за да прекарва повече време със семейството си или с кокошките си, или каквото там смяташе да прави през оставащите му десетилетия. То обаче със сигурност нямаше да включва политическа власт.

Разследването за базата на Йо течеше, а на Земята тихомълком се търкаляха глави. Но не и на Марс. Който и да бе човекът в марсианското правителство, наддавал срещу Еринрайт, щеше да се измъкне. Губейки най-мощното биологично оръжие в човешката история, той бе спасил кариерата си. Политиката беше пълна с такива малки иронии.

Авасарала сформира задочно новия си кабинет. Когато влезеше в него, той щеше да работи вече от цял месец. Чувството бе все едно караш кола, седнал на задната седалка. Мразеше го.

Като капак на всичко Мей Менг я беше сметнала за забавна и прекарваше част от всеки ден в опити да монополизира вниманието ѝ. Авасарала нямаше време да си играе с момиченцето, но разбира се, винаги намираше. И си играеха. Освен това трябваше да прави упражнения, за да не се налага да я вземат в болница, когато се върне към пълна гравитация. От стероидния коктейл я обливаха горещи вълни и спеше трудно. Минаха рождените дни и на двете ѝ внучки и тя можеше да присъства само от екрана. Първия път забавянето беше двайсет минути; втория — четири.