Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 311

Работилницата бе последното място на кораба, освен може би машинното, където на Авасарала би ѝ хрумнало да играе с малко момиченце, но ето че тя беше там и размахваше ръчички и крачета във въздуха. Дългата до раменете черна коса се вееше около нея, следвайки бавното премятане на тялото ѝ. Лицето ѝ грееше от удоволствие. Боби и Еймъс стояха в срещуположните краища на стаята. Пред очите на Авасарала Боби хвана малката и я запрати обратно към Еймъс. „Скоро млечните ѝ зъби ще почнат да падат“, помисли си Авасарала. Зачуди се колко ли от това ще си спомня Мей, като порасне.

— А бе, хора, вие луди ли сте? — скара се тя, когато Еймъс улови момиченцето. — Това не ви е детска площадка.

— Здравейте — кимна Еймъс. — Не смятахме да се задържаме дълго. Просто капитанът и докторът искаха да останат за минутка насаме, затова реших да домъкнем хлапето тук долу. Да ѝ покажем кораба.

— Когато ви пратят да си играете с някое дете, това не значи да го ползвате за ш… за топка — сбърчи вежди Авасарала, приближавайки се към него. — Я ми го дайте. Никой от вас си няма представа как да се грижи за малко момиченце. Цяло чудо е, че сте доживели до зряла възраст.

— Тук сте съвсем права — съгласи се дружелюбно Еймъс и ѝ подаде детето.

— Ела при баба — каза Авасарала.

— Какво е баба? — попита Мей.

— Аз съм баба — отвърна Авасарала и я придърпа към себе си. Тялото ѝ копнееше да сложи момиченцето на коляното си, да усети тежестта му. В микрогравитация държането на дете ѝ се струваше странно. Приятно, но странно. Мей миришеше на восък и ванилия. — След колко време ще можем да включим малко тяга? Чувствам се като ш… като балон, като се рея така наоколо.

— Веднага щом Алекс и Наоми приключат с проверката на двигателните компютри, се махаме оттук — каза Еймъс.

— Къде е татко? — попита Мей.

— Добре — кимна Авасарала. — Имаме график, който трябва да спазваме, а аз не ви плащам за уроци по безтегловност. Татко ти говори с капитана, Мей-Мей.

— Къде? — настоя момиченцето. — Къде е? Искам тати!

— Сега ще те заведа при него, хлапе — каза Еймъс и ѝ протегна голямата си длан. После насочи вниманието си към Авасарала. — Изтрайва около пет минути, а после почва с „Къде е татко?“.

— Добре — отбеляза Авасарала. — Те заслужават да са един с друг.

— Аха — кимна едрият механик. Придърпа детето близо до гравитационния си център и се оттласна към каюткомпанията. Нямаше нужда от дръжки. Авасарала го проследи с поглед, а после се обърна към Боби.

Боби се носеше във въздуха и косата ѝ се стелеше меко около нея. Лицето и тялото ѝ бяха по-отпуснати, отколкото Авасарала някога ги бе виждала. Това уж би трябвало да ѝ придава покой, но единственото, за което можеше да си мисли Авасарала, бе, че момичето прилича на удавница.

— Хей — каза Боби. — Получихте ли някакви вести от вашите техници на Земята?

— Да — отвърна Авасарала. — Имало е нов енергиен пик. По-голям от предишните. Пракс беше прав. Те са свързани в мрежа и което е по-зле, не страдат от забавяне. Венера реагира, преди информацията за битката да е могла да стигне до нея.