Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 310

— … трябва да я закрием — казваше Пракс. — Искам да кажа, вече нямаме основателна причина да продължаваме. Не мислиш, че могат да ме съдят, нали?

— Винаги могат да те съдят — изтъкна Холдън. — Но най-вероятно няма да спечелят.

— Но аз изобщо не искам да ме съдят. Трябва да я закрием.

— Сложих съобщение на сайта и сега той дава последна информация за състоянието на сметката и иска потвърждение, преди да прехвърля други суми.

Авасарала се изтегли в каюткомпанията. Пракс и Холдън плуваха във въздуха до кафемашината. Изражението на Пракс беше стреснато, а това на Холдън — леко самодоволно. И двамата държаха мехури с кафе, но Пракс като че ли бе забравил за своя. Очите на ботаника бяха ококорени, а устата му висеше отворена, дори в микрогравитацията.

— Кой кого ще съди? — попита тя.

— Сега, когато Мей вече е с нас, Пракс иска хората да спрат да му пращат пари — обясни Холдън.

— Прекалено много са — обясни ботаникът и я погледна така, сякаш очакваше от нея да направи нещо. — Искам да кажа…

— Излишни средства? — попита Авасарала.

— Не са съвсем достатъчни, за да се пенсионира — каза Холдън. — Във всеки случай, не и ако иска да живее в лукс.

— Но те са твои — заяви Пракс, обръщайки се към Холдън с нещо като надежда. — Ти откри сметката.

— Аз вече взех таксата за „Росинант“. Повярвай ми, ти ни плати много щедро — изтъкна Холдън, вдигнал ръка в жест на отказ. — Каквото е останало, си е твое. Е, твое и на Мей.

Авасарала се намръщи. Това променяше малко личните ѝ сметки. Беше си мислила, че сега е подходящият момент да обвърже Пракс с договор, но Холдън пак се бе намесил в последния момент, за да развали всичко.

— Честито — каза тя. — Някой от вас виждал ли е Боби? Трябва да говоря с нея.

— Като я видях за последно, отиваше към работилницата.

— Благодаря — кимна Авасарала и се задърпа нататък. Ако Праксидики Менг бе материално осигурен, това намаляваше вероятността да приеме работата по възстановяването на Ганимед само по финансови причини. Вероятно би могла да подходи от гледна точка на гражданската гордост. Той и дъщеря му бяха лицата на тамошната трагедия и ако той ръководеше нещата, това би означавало за хората повече от всякакви факти и цифри, сочещи колко ще са прецакани всички, ако доставките на храна не бъдат подновени. Може би Пракс беше от хората, които ще се поддадат на такъв аргумент. Трябваше да го обмисли.

Пак се движеше достатъчно бавно и внимателно, за да чуе гласовете, преди да стигне до работилницата. Бяха на Боби и Еймъс. И двамата се смееха. Авасарала не можеше да повярва, че се натрапва в интимен момент, но нещо в смеха им подсказваше за шеговито боричкане. После Мей изпищя радостно и тя разбра.