Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 301

Боби го гледаше как тича към нея и с удоволствие забеляза черните обгаряния по тялото му, причинени от запалителните куршуми. Този път нямаше хвърчащи черни влакна, преди раните да се затворят като вода. Тя го бе наранила и искаше да продължи да го наранява.

Обърна се и пое с подскоци перпендикулярно на неговото движение. Скафандърът ѝ продължаваше да държи лазерния мерник насочен към чудовището, така че тя можеше да следи местоположението му, без да се обръща. Както и подозираше, то зави, за да я последва, но изостана.

— Бързак си на правите отсечки — каза му Боби. — Ама на завоите не струваш.

Когато чудовището осъзна, че тя няма да стои неподвижно и да го чака да се приближи, спря. Боби също спря и се обърна към него. То посегна и откърти голямо парче застинала лава, а после се хвана здраво за земята с другата си ръка.

— Ето го, идва — каза си Боби.

Хвърли се на една страна точно когато ръката на създанието замахна напред. Скалата прелетя на сантиметри от нея. Боби се блъсна в лунната повърхност и се заплъзга, но вече стреляше. Този път задържа огъня няколко секунди и в тялото на чудовището се забиха стотици куршуми.

— Всичко, което можеш, аз го мога по-добре — запя тя тихичко. — Мога всичко по-добре от теб.

Куршумите късаха големи пламтящи парчета от чудовището и почти откъснаха лявата му ръка. То се завъртя и рухна. Боби скочи на крака, готова да побегне пак, ако създанието се изправи. Но то не го стори. Вместо това се претърколи по гръб и затрепери. Главата му започна да се издува и сините му очи засияха още по-ярко. Боби можеше да види как някакви неща шават под хитиновата му черна кожа.

— Бум, шибаняко! — изкрещя тя, докато чакаше бомбата да избухне.

Вместо това създанието внезапно скочи, изтръгна парче от собствения си корем и го запрати към нея. Докато Боби осъзнае какво става, бомбата вече беше на няколко метра. Взривът я отлепи от земята. Тя се запързаля по повърхността на Йо, а бронята ѝ пищеше предупреждения. Когато най-сетне спря, лицевият ѝ дисплей мигаше в червено и зелено като коледна елха. Боби се опита да раздвижи крайниците си, но те бяха тежки като камък. Беше отказал процесорът за двигателен контрол — компютърът, който тълкуваше движенията на тялото ѝ и ги превръщаше в команди за сервомоторите на скафандъра. Скафандърът се опитваше да го рестартира и същевременно да пренасочи програмата и да я задейства на друго място. На лицевия ѝ дисплей мигаше кехлибарено съобщение: „Моля, изчакайте“.