Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 299

— Резервният план ми харесва повече — обади се Еймъс.

— Резервен план ли? — попита Пракс.

— Резервният план е да хвана първия, когото видим, и да го бия, докато не ни каже къде са децата.

Пракс кимна.

— Добре. И на мен по̀ ми харесва.

Боби пренебрегна мъжкарското им перчене. Всеки се справяше с нервността преди битка по свой начин. Боби предпочиташе маниакалното съставяне на списъци. Но надуването на мускули и заплахите също вършеха работа.

— След като научим мястото, вие двамата тръгвате с максимална бързина натам, докато аз осигурявам чист път за отстъпление.

— Звучи ми добре — кимна Еймъс.

— Не се заблуждавайте — предупреди Боби. — Йо е едно от най-негостоприемните места в Слънчевата система. Тектонично нестабилна и адски радиоактивна. Лесно е да разберем защо са се скрили тук, но не подценявайте заплахата, която носи самото пребиваване на тази луна.

— Две минути — обади се Алекс по интеркома.

Боби си пое дълбоко дъх.

— И това не е най-лошото. Тези гадове изстреляха няколкостотин протомолекулни хибрида към Марс. Можем да се надяваме, че това са били всичките им запаси, но имам чувството, че не са. Напълно е възможно да налетим на някое от онези чудовища, щом се озовем вътре.

Не каза: „Видях го в сънищата си“. Струваше ѝ се неподходящо.

— Ако това стане, аз ще се оправям с него. Еймъс, ти едва не погуби капитана си, като почна да стреляш по онова в товарния отсек. Ако ми скроиш същия номер, ще ти откъсна ръката. Не ме изпитвай.

— Ясно, шефе — каза Еймъс. — Успокой топката. Чух те.

— Една минута — обади се Алекс.

— Долу има марсиански пехотинци, които контролират периметъра, но имат заповед да ни пропуснат. Ако някой ни се измъкне, няма нужда да го гоним. Пехотинците ще го хванат, преди да е стигнал далеч.

— Трийсет секунди.

— Пригответе се — нареди Боби и изкара на лицевия си дисплей данните за състоянието на скафандъра. Всичко бе зелено, включително индикаторът за боеприпасите, който показваше две хиляди запалителни куршума.

Въздухът излетя от шлюза с продължително затихващо съскане, оставяйки само рядка атмосфера със същата гъстота като собствената сярна мъглица на Йо. Още преди корабът да кацне, Еймъс скочи от стола си и се надигна на пръсти, за да допре шлема си до нейния.

— Разкатай ги, пехотинецо! — изрева той.

Външната врата на шлюза се отвори и в шлема на Боби запищя радиационна аларма. В добавка скафандърът услужливо я информира, че атмосферата навън не може да поддържа живот. Тя блъсна Еймъс към отворения шлюз, а след него и Пракс.

— Напред, напред!

Еймъс се затича със странни подскоци, а пъхтенето му отекваше по радиото. Пракс го следваше по петите и изглежда, се чувстваше доста по-комфортно в слабата гравитация. Поддържаше темпото без проблем. Боби слезе от „Роси“ и скочи по дълга дъга, която я издигна на около седем метра над повърхността в най-високата си точка. Огледа терена, докато скафандърът ѝ го опипваше с радари и електромагнитни сензори в търсене на мишени. Нито тя, нито той откриха такива.