Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 28

— Трябва да приемем срещата с Марс — подчерта Авасарала.

Стаята притихна. Лицето на Нгуен потъмня.

— Нима?… — започна той, но млъкна. Авасарала видя как мъжете се споглеждат. Извади от чантичката си още един шамфъстък, изяде ядката и прибра черупките. Ейджи се опитваше да скрие задоволството си. Авасарала наистина трябваше да провери кой го е уредил за представител на дипломатическия корпус. Беше ужасен избор.

— Сигурността ще е проблем — каза Нетълфорд. — Изключено е да допуснем някой от корабите им в защитния ни периметър.

— Е, не можем да го направим при техните условия. Ако ще провеждаме среща, искаме да е тук, на наша територия.

— Да ги накараме да спрат на безопасно разстояние и да пратим наш транспорт да ги вземе?

— Никога няма да се съгласят.

— Тогава нека видим на какво ще се съгласят.

Авасарала стана тихичко и се отправи към вратата. Личният ѝ асистент — европейско момче на име Сьорен Котвалд — се откъсна от задната стена и я последва. Генералите се престориха, че не забелязват излизането ѝ, или може би бяха толкова погълнати от новите проблеми, които им бе поставила, че наистина не забелязаха. И в двата случая Авасарала бе сигурна, че се радват на оттеглянето ѝ не по-малко от самата нея.

Коридорите на комплекса на ООН в Хага бяха чисти и широки, декорирани в нежен стил, който караше всичко да изглежда като музейна диорама на португалските колонии през 40-те години на XX век. Тя спря до един рециклатор на органични отпадъци и започна да вади черупките от чантичката си.

— Какво следва? — попита тя.

— Съвещание с господин Еринрайт.

— А после?

— Мийстън Грейвис за афганистанския проблем.

— Отмени го.

— Какво да му кажа?

Авасарала изтупа ръце над контейнера за отпадъци, после се обърна и тръгна бързо към асансьорите.

— Майната му — каза тя. — Кажи му, че афганците се съпротивляват на външно управление още отпреди моите прадеди да изритат британците. Веднага щом разбера как това може да бъде променено, ще го уведомя.

— Да, госпожо.

— Освен това ми трябва актуално резюме за ситуацията на Венера. С последните данни. И нямам време да търся друг доктор на науките да ми го разчете, така че ако не е написано кратко и ясно, уволни кучия му син и намери някой, който умее да пише.

— Да, госпожо.

Асансьорът, който се изкачваше от фоайето и стаите за срещи до офисите, блестеше като диамант в стоманен обков и бе достатъчно голям, за да се сервира в него вечеря за четирима. Той ги разпозна, щом влязоха, и потегли бавно нагоре през етажите. Отвъд прозорците Биненхоф сякаш потъна и огромният мравуняк от сгради, който представляваше Хага, се просна под идеално синьото небе. Беше пролет и снегът, покриващ града от декември насам, най-после се бе стопил. Гълъби кръжаха над улиците далеч долу. На планетата имаше трийсет милиарда души, но те никога нямаше да изтласкат гълъбите.

— Само мъже са, педалите — промърмори тя.

— Моля? — попита Сьорен.

— За генералите говоря. Само мъже са, педалите.

— Мислех, че само Садър е пе…

— Не, нямах предвид, че наистина са педали. Но всичките са мъже, мамка им. Откога не е имало жена начело на въоръжените сили? Във всеки случай не и откакто аз съм тук. Така че получаваме още един пример какво става със здравия разум, когато в стаята има твърде много тестостерон. А, това ми напомня: свържи се с Анет Рабир от инфраструктурата. Нямам вяра на Нгуен. Ако започне мрежов трафик между него и някой друг в генералната асамблея, искам да знам.