Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 284

Тя изкара на екрана тактическия дисплей. Червени и зелени кръгчета обозначаваха струпването от кораби; тънки сребърни линии показваха стрелбата на отбранителните оръдия или пътя на торпедата.

— Ние червени ли сме, или зелени? — попита Авасарала. — Кой какъв е на това шибано нещо?

— Марс е червен, Земята е зелена — поясни Наоми.

— А кои от земните са на наша страна?

— Върви разбери — каза Холдън и в същия миг една от зелените точки внезапно изчезна. — Алекс?

— „Дариус“ изключи предпазните системи на отбранителните си оръдия и сега сипе огън по всичко в обхвата си, както по приятели, така и по врагове. И… мамка му.

Креслото на Авасарала се раздвижи пак. Сякаш се надигна под нея и притисна гърба ѝ в омекотяващия гел, докато ѝ стана трудно да вдига ръцете си. На тактическия екран облакът от кораби — приятели, врагове и неопределени — се измести леко и две златисти точки се уголемиха, а изписаното до тях разстояние бързо намаляваше.

— Госпожо помощник каквото сте там — подкани Холдън, — сега можете да отговорите на някои от тези искания за връзка.

Авасарала имаше чувството, че някой стиска червата ѝ отдолу. В гърлото ѝ се надигаше вкус на сол и стомашни киселини. Започваше да се поти по начин, който бе свързан по-скоро с гаденето, отколкото с температурата. Насили се да протегне ръце към комуникационния пулт, точно когато двете златисти точки изчезнаха.

— Благодаря ти, Боби — каза Алекс. — Потеглям нагоре. Ще се опитам да поставя марсианците между нас и битката.

Авасарала започна да търси връзка с корабите. В разгара на битката това бе единственото, което можеше да прави: да говори. Същото, което бе правила винаги. Всъщност, то даже ѝ действаше успокоително. „Грийнвил“ приемаше командването на Садър. „Танака“ не отговаряше. „Дайсън“ прие връзката, но се чуваше само как разни хора си крещят. Беше истинска лудница.

Дойде съобщение от Садър и тя го прие. То включваше нов код за системата „свой/чужд“ и тя ръчно задейства актуализирането. На тактическия дисплей повечето зелени точки станаха бели.

— Благодаря — каза Холдън. Авасарала преглътна своето „моля“. Медикаментите против гадене, изглежда, действаха на всички други. Хич, ама хич не ѝ се искаше да повърне в шлема си. Една от шестте останали зелени точки угасна, а друга изведнъж побеля.

— Уха, право отзад — възкликна Алекс. — Това беше гадно.

На конзолата на Авасарала пак се появи кодът на Садър и тя натисна бутона за приемане точно когато „Роси“ се раздвижи отново.

— … незабавна капитулация на флагмана „Кинг“ и адмирал Аугусто Нгуен — казваше Садър. В ниската гравитация буйната му бяла коса се бе разперила около главата му като опашка на паун. Усмивката му бе остра като нож. — Всеки съд, който още отказва да ме признае за законен главнокомандващ, ще бъде лишен от амнистия. Разполагате с трийсет секунди.

На тактическия дисплей повечето сребърни и златни нишки бяха изчезнали. Корабите сменяха позициите си, като всеки от тях се движеше по собствени сложни вектори. Докато Авасарала гледаше, всички останали зелени точки побеляха. Всички освен една.