Читать «Войната на Калибан» онлайн - страница 27

— Съгласен. В случая трябва да мислим не само за Марс. Ако започнем да изглеждаме слаби в очите на Съюза на външните планети, бъдете сигурни, че ще има рязък скок в терористичните действия.

Микел Ейджи, от дипломатическия корпус, се облегна назад и облиза нервно устни. Зализаната коса и мършавото лице го караха да прилича на човекоподобен плъх.

— Господа, принуден съм да не се съглася…

— Ама, разбира се — вметна сухо генерал Нетълфорд. Ейджи не му обърна внимание.

— На този етап срещата с Марс е необходимата първа стъпка. Ако започнем да си играем с предварителни условия и да издигаме всевъзможни пречки, не само че процесът ще отнеме по-дълго време, но и вероятността за подновяване на враждебните действия ще нарасне. Докато ако успеем да свалим напрежението, да изпуснем малко пара…

Адмирал Нгуен кимна с безизразна физиономия. Когато заговори, тонът му бе небрежен.

— Вие дипломатите нямате ли метафори, които да датират от след парната машина?

Авасарала се изкикоти заедно с другите. Нейното мнение за Ейджи също не бе високо.

— Нещата с Марс вече ескалираха — каза генерал Нетълфорд. — Струва ми се, че най-доброто, което можем да направим в момента, е да изтеглим Седма флотилия от станция Церера. С максимална тяга. Да сложим на стената тиктакащ часовник и да видим тогава дали марсианците ще искат да останат на Ганимед.

— Имате предвид да я преместим в системата на Юпитер? — попита Нгуен. — Или да я насочим към Марс?

— Ако насочиш нещо към Земята, това много прилича на насочване към Марс — отбеляза Нетълфорд.

Авасарала прочисти гърлото си.

— Разполагате ли с нова информация за първоначалния нападател? — попита тя.

— Техниците работят по въпроса — отговори Нетълфорд.

— Но това само доказва моята правота. Ако Марс изпробва нови технологии на Ганимед, не можем да позволим те да определят темпото. Трябва да извадим на масата своя собствена заплаха.

— Но е била протомолекулата, нали? — намеси се Ейджи. — Тоест, било е същото като на Ерос?

— Работим по въпроса — повтори Нетълфорд, натъртвайки леко на думите. — Има някои очебийни прилики, но и някои фундаментални разлики. Не се разпространи както на Ерос. Ганимед не се променя, както се промени населението на Ерос. От сателитните снимки, които получихме, изглежда, че то е преминало на марсианска територия и или се е самоунищожило, или е било унищожено от тях. Ако изобщо има някаква връзка с Ерос, оттогава насам се е усъвършенствало.

— Значи Марс се е сдобил с мостра от протомолекулата и я е превърнал в оръжие — заключи адмирал Садър. Той не говореше много. Авасарала все забравяше колко е тънък гласът му.

— Това е една от възможностите — отвърна Нетълфорд. — Една доста сериозна възможност.

— Вижте — обади се Нгуен със самодоволна усмивчица, като дете, което знае, че ще получи каквото иска. — Знам, че изключихме възможността за първи удар, но трябва да обсъдим докъде може да стигне непосредственият ни отговор. Ако това е било само суха тренировка за нещо по-голямо, чакането може да е равнозначно на излизане през въздушен шлюз.