Читать «Сибола гори» онлайн - страница 303

— Не разбирам — повдигна вежди Боби. — Защо ви е нужен конфликт?

— За да натиснем спирачките — обясни Авасарала. — Да спасим Марс. Само че не успях.

Боби остави вилицата. Красивият млад мъже беше изчезнал. Вършеше си добре работата. Време беше двете да останат насаме.

— Хиляди слънца, Боби. Мащаби, каквито не сме познавали досега. Дано да можеш да си го представиш, защото в повечето случаи аз не мога. И някои — може би всички — имат поне една планета с атмосфера, която можем да дишаме. Място, където може да се развива живот. Каквото търсехме. Не зная що за проклетници са създали протомолекулата, но и те са търсили места като Земята. И са ги намирали. Места, които много повече приличат на Земята от Марс. Нова Тера беше прецедент, нещо, от което трябваше всички да извлечем поука. Но вместо това какво получихме? Най-голямото преселение в историята на човешката цивилизация. Фред Джонсън си мисли, че може да го контролира, защото държи гърлото на бутилката на станция Медина, но не бива да забравя, че СВП му диша във врата. Вече е твърде късно.

— Защо трябва да го контролира? Защо да не остави хората да се заселват където искат?

— Заради Марс — натърти Авасарала.

— Не разбирам.

— Марс разполага с втория по големина флот в Слънчевата система. Около петнайсет хиляди бойни глави. Шестнайсет разрушителя. И един господ знае колко по-малки кораба. Тези кораби са по-модерни от земните. С по-добра конструкция. Те са по-бързи. Притежават системи за прикриване на топлинните следи, по-бързо рециклиране на водата и високоенергийни протонни оръдия.

— Протонните оръдия са мит.

— Не са. Та ето ти втория по сила флот, който някога е бил създаван. Какво ще стане с него?

— Ще защитава Марс.

— Марс е мъртъв, Боби. Холдън, онзи кучи син Хейвлок и Елви Окойе, която и да е тя, мамка ѝ, го убиха. Половината марсианско правителство го разбира, и мнозина се готвят да заминат с такава скорост, че и прашинка няма да остане от тях. И кой, по дяволите, ще живее на Марс? Хиляди нови светове, където не трябва да се завираш в пещери и да носиш скафандър всеки път, когато излезеш на разходка под небето. Никой няма да остане тук. Знаеш ли какво ще се случи, ако половината от населението на Земята се отправи към световете отвъд Пръстена?

— Какво?

— Ще съборим доста стени и ще си направим по-големи апартаменти. А ако Марс изгуби двайсет процента от населението си?

— Програмата за тераформиране ще спре?

— Ще спре, разбира се. Ще стане по-трудно да се поддържат всички системи. Ще рухне данъчната система. Марсианското правителство ще падне. Ето какво ще стане и единственият шанс да го запазим беше изгубен безвъзвратно. Ще имаш изолирано управление с планета, на която никой не желае да остане, защото никой не иска. Суровините, които сега изкарват на пазара, съществуват в изобилие на хиляди планети, където добивът им е лесен и няма да се задушиш до смърт във вакуум, ако снаряжението ти се повреди. И кое е единственото нещо — единственото нещо, — което ти остава за продан? Твоят единствен ресурс?