Читать «Сибола гори» онлайн - страница 302

Божичко, колко беше изморена. Всичко беше ужасно голямо и ужасно опасно, а тя беше изморена.

Бяха затворили за нея един салон в задната част на ресторанта. Място за двеста, може би триста души. Кристални полилеи. Истински сребърни прибори. Кристални чаши за вино, килим, доста добра имитация на истински персийски. Боби Дрейпър седеше на масата и всичко около нея изглеждаше дребно.

— По дяволите — изруга Авасарала. — Закъснях ли?

— Казаха ми да се явя по-рано за проверка от охраната — обясни Боби и се надигна. Авасарала я доближи. Странно, можеше да прегърне Фред Джонсън с лекота и грация, а го смяташе само за свой политически съперник и инструмент. Харесваше истински Боби Дрейпър, но не беше сигурна дали е редно да прегърне бившия артилерийски сержант, да ѝ стисне ръката и дори да седне до нея и да се преструва, че двете се срещат всеки ден. Затова побърза само да седне.

— Как е животът като ветеран? — попита тя.

— Стига да си плащам сметките — отвърна Боби.

— Какво повече му трябва на човек?

Млад мъж с остри, красиви черти и изящни ръце се приближи и им наля вода и вино.

— А ти как си? — попита Боби.

— Общо взето добре. Арджун твърди, че работата ме изнервя.

— Според него личи ли си?

— Той има доста богат опит. Истината е, че мразя новата служба. Колко добре ми беше като помощник на подсекретаря. Само власт и никакви глупости. Сега, след това повишение, трябва да пътувам. Да се срещам с хора.

— И преди се срещаше с хора — изтъкна Боби, пренебрегна виното и отпи от чашата с вода. — Това ти е работата. Да се срещаш с хора.

— Но сега първо трябва да отида там. Не обичам да прекарвам седмици на кораб заради разговор, който мога проведа и като си седя на бюрото.

— Така е — засмя се Боби. — Мисля, че разбирам какво е имал предвид Арджун.

— Не ми се прави на такава хитруша — сгълча я Авасарала и в този момент красива млада жена им поднесе салати. Свежи марули с репички и черни осолени маслини. Нито едно от тези неща не бе виждало слънцето. Тя взе вилицата. — А сега и това.

— Следих го по новините. Договор за право на достъп до порталите?

— Не, това са глупости. Подхвърлихме го на журналистите, за да има какво да предъвкват. Има по-голяма риба, която се пържи в тигана.

Вилицата на Боби увисна на средата на пътя към устата ѝ. Тя се намръщи. Авасарала гаврътна половин чаша вино. Беше добро, поне така предполагаше.

— Проблемът — поде тя, като посочи Боби с вилицата си — е, че вярвах на Джеймс Холдън. Мислех, че няма да направи нищо, което съм му казала да прави. Не съм глупачка. Просто се надявах да бъде себе си.

— Да бъде себе си, а?

Авасарала си взе от марулята.

— Знаеш ли колко кораби летят в момента към Пръстена? Точно в този момент, сега, имаме хиляда и шестстотин кораба и всеки от тях е отправил взор към Нова Тера. Двамата с Джонсън пратихме Холдън да посредничи, защото той е идеалният човек, който да демонстрира какъв провал е цялата тази операция. Колко страшно може да стане. Очаквах медиите да вдигнат вой до небесата всеки път, когато някой кихне. Този човек умее да разпалва войни, но не и този път, когато искахме точно това от него. Изведнъж се оказа шибан миротворец.