Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 139

— Даш… — изкрещя тя, като плачеше и умоляваше, докато удоволствието я изгаряше. — О, Господи! Даш! Не мога да го понеса, не мога… — извиваше се в ръцете му, а тялото й се стягаше почти до скъсване, когато чу агонизиращия му стон и усети свиването на мускулите му, а силните му ръце стискаха ханша й, за да я задържат към него, докато освобождението разкъсваше тялото му.

— Елизабет, бейби! Бейби! — гласът му погали слуха й, когато той се срина върху нея, задържайки я неподвижна, докато изливаше всяка капка от плодовитата си сперма в пулсиращата й утроба.

Младата жена беше слушала за това и преди. Беше чула Дейн веднъж да обсъжда феномена за шийката на матката, която улавяла бликащата главичка на пениса и се отваряла достатъчно, за да засмуче плодородната семенна течност вътре в себе си. Но Елизабет не бе смятала това за възможно. Не бе вярвала, че може да се случи в действителност. Докато не го почувства. И то не за първи път. Дистанцирано и някак замаяно, младата жена знаеше, че това се е случвало всеки път, когато Даш я бе обладавал. Всеки път, когато бе набъбвал вътре в нея.

Силните, нарастващи експлозии се повтаряха всеки път, щом тя почувстваше туптящия израстък, всеки път, когато усетеше спермата да изригва от пениса му. Сякаш съзнанието й бе отворено за него толкова дълбоко, колкото й тялото й. Осъзнаваше всяка затихваща тръпка, която разтърсваше тялото й, както и всеки стон на удоволствие, който караше вагината й да се стяга около израстъка, заключващ го вътре в нея.

Тялото, което я покриваше, беше напрегнато и изопнато. Устните на Даш бяха на рамото й и тя осъзна, че отново я хапе. Зъбите му потъваха в същата частица плът, която бе белязал преди, и устата му я засмукваше. Тъпата болка от ухапването се смесваше с агонизиращото удоволствие, което отекваше в тялото й.

Изглеждаше така, сякаш ще продължи вечно — изпиваше я, изсмукваше всяка сила, всяка енергия, която Елизабет някога бе притежавала, точно както се бе случило преди. Прекалено скоро младата жена усети как плътта му се отпуска вътре в нея, зъбите му освободиха рамото й и Даш изпъшка от тихо, отчаяно задоволство.

— Обичам те, Елизабет — прошепна в ухото й слабо, почти недоловимо. — Обичам те.

Глава 27

Даш беше влюбен в нея. На следващата сутрин Елизабет го наблюдаваше, докато той се придвижваше през храсталака пред нея, показвайки й как да премине безшумно през гората. Това я изумяваше. Движенията му не предизвикваха нищо. Нито помръдване на листо, нито повей на въздуха. Птиците чуруликаха в равномерна симфония, катеричките продължаваха да си играят, а звуците на планината оставаха постоянни и необезпокоявани.

Когато Елизабет тръгна след него, без значение колко упорито се опитваше, гората около тях притихна едва доловимо и тя се почувства така, сякаш дивата природа се присмиваше над опита й да имитира грацията на Даш и лекотата на движенията му сред храстите.