Читать «Вълкът на Елизабет» онлайн - страница 106

Елизабет се изви към него, поемайки го по-дълбоко, движейки се в ритъм с неговите тласъци, докато той сякаш мълвеше молитва, след това изруга тихо, когато тя се разтегна около него.

Внезапно я обля нова силна струя и Даш стихна, клатейки глава, докато се бореше да диша.

— Елизабет! О, Господи! Бейби — мъжът дишаше тежко и неравно, малко повече от половината набъбнала плът я изпълваше сега, като пулсираше силно и горещо в канала, който се присви още веднъж.

— Даш? — собственият й глас беше напрегнат, когато усети как вагината й стиска члена му, притегля го, привлича го по-дълбоко.

— Не мога да чакам — младият мъж се бореше за въздух, за контрол. — Не мога да чакам, бейби. Толкова си тясна, толкова нежна…

Очите му се затвориха, когато се отдръпна съвсем малко, галейки чувствителните нервни окончания на влагалището й, преди да спре отново. Елизабет едва има време да поеме дълбоко дъх, преди той да се тласне силно и дълбоко вътре в нея.

Младата жена изкрещя името му, когато той си прокара път през стегнатата тъкан и я разтвори, разтегна я, а пенисът му потръпна от няколко по-силни еякулации.

Елизабет се гърчеше под него, опитвайки се да приеме огромната мъжка плът, която я пронизваше.

Очите на Даш проблеснаха към нея, а ръцете му уловиха бедрата й, докато дишаше тежко.

— Аз съм животно, Елизабет — изръмжа той с дрезгав глас, когато пенисът му запулсира отново. — Почувствай го. Почувствай какво изстрелвам вътре в теб — звучеше отчаяно, но това не му попречи да продължи да се движи дълбоко в нея или да излее още течност в дълбините й.

— Даш — Елизабет поклати глава отчаяно — смесицата от удоволствие и напрежение във вагината й я подлудяваше вече.

— Почувствай го, Елизабет — настоя Даш грубо. — Почувствай какво ти причинявам, по дяволите. Само едно животно може да прави това.

Той беше измъчен, изтерзан. Изръмжа диво, когато тя го усети да пулсира отново. Елизабет осъзна неясно каква е тази течност — естествен страничен ефект от неговата ДНК. Един лубрикант, който отпускаше и подготвяше женския вход за проникването му. Беше благодарна за това. Имаше нужда от това. Нуждаеше се от него вътре в нея, изпълващ я така, както никога не бе смятала, че бе възможно. Без това, тя нямаше никакъв шанс да успее да го поеме удобно.

— Даш — Елизабет се протегна към него, дланите й се плъзнаха по влажните му гърди, ноктите й го одраскаха леко и той потрепери от ласките й. — Не ми пука.

И наистина беше така. Тя раздвижи бедрата си към него, дъхът й секна отчаяно, когато усети пениса му, движещ се плътно във вътрешността й. Той беше толкова твърд, толкова горещ, толкова здраво закрепен във вагината й, че тя знаеше, че никога няма да забрави усещането за него.