Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 39

Вгледа се в нея, докато затваряше вратата, и стисна зъби при вида на напрегнатото й изражение. Очите й бяха тъмни от безсънието, а устните й — изтънели от усилията да се бори с възбудата, напираща в тялото й.

— Какво, по дяволите, искаш, Кейн? — сряза го тя незабавно. — Ако не си забелязал, имам работа за вършене.

— Смяташ ли, че можеш вечно да се бориш срещу това, Шера?

Младата жена трепна. Ако имаше нещо, което го подлудяваше, това бе да гледа предателския трепет от болка всеки път, когато бе принудена да се изправи пред нещо, което не бе готова да посрещне.

— По дяволите, Кейн — Шера се изправи от кутиите, до които бе приклекнала. — Имам работа за вършене. Нямам време за това.

Кейн бавно пристъпи по-близо, стараейки се да не изглежда много застрашителен.

— Рязка и съскаща, както винаги — каза той подигравателно, позволявайки на устните си да се извият в саркастичната усмивка, която знаеше, че тя ненавижда. — Предпочитам онова сладко, мило мъркане, което издаваш, когато те докосвам.

Кейн искаше Шера да изгуби равновесието си. Трябваше да разклати този самоконтрол, който тя отчаяно се опитваше да запази.

— Аз не мъркам — изглеждаше ужасена дори от самата мисъл.

— О, да, правиш го — той следеше инстинктивното й желание за отстъпление. Потисна усмивката си, когато тя го сдържа, опитваше се да се изправи срещу него, да му докаже, че е по-силната. — Ти мъркаш по най-сладкия възможен начин, когато те докосна, Шера. Помня го много добре. Тихо и меко, вибриращо от наслада.

Пенисът му се стегна, напълно изправен и по-твърд, отколкото младия мъж си спомняше да е бил някога. Приближи достатъчно, за да усети аромата й, да види възбудата в блестящите й зелени очи, която тя се опитваше да скрие.

— Ти си луд — изсумтя Шера, ръцете й трепереха, когато се наведе над кутията, разрови сламата и издърпа още една нова, блестяща автоматична пушка от вътрешността, за да я остави при другите, на количката до нея.

— Такъв ли съм? — той я дръпна с лице към себе си, усещайки трескавата топлина на кожата й, когато тя се опита да се отскубне от него.

— Ще ти сритам задника, ако не ме пуснеш — беше задъхана.

Кейн можеше да види ситните капчици пот по челото й, червенината по бузите, глада, бушуващ в погледа й.

— Точно сега, не би могла да ми сриташ задника, дори да искаш — възрази напрегнато той. — Погледни се, Шера. Ти си слаба и изтощена от борбата с възбудата и почти трепериш от страст. Още колко дълго можеш да се бориш?

— Правила съм го и преди — тя се съпротивляваше, когато я избута към ниския метален рафт зад нея, задържайки я там с тялото си. Собственият му сексуален глад се блъскаше в мозъка му със сила, от която Кейн започваше да се страхува.

— Но по този начин не си — изръмжа мъжът и улови хълбоците й, когато ръцете й се подпряха на раменете му. Пръстите й се извиха, ноктите й драскаха по ризата му, докосвайки белега на гърдите му през плата, с неимоверно удоволствие. — Мислиш ли, че си сама, Шера? Помислила ли си дори за една проклета минута, че страдаш без мен?