Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 37
Лора Лей
— Тихо, бейби — той близна надигналите се над потника гърди. — Почувствай колко е хубаво. Позволи ми да те галя, Шера. Цялата гладка и мека, и гореща под мен. Като прекрасно малко котенце.
Въпреки трескавата страст нарастваща в кръвта й, Шера изсумтя развеселено.
— Ти си побъркан — тя изпъшка, когато усети пръстите му да се плъзват под презрамката на прилепналото горнище и да я издърпват надолу по рамото.
— Ммм. Виж какво намерих — Кейн побутна деколтето по-надолу с брадичката си, разкривайки твърдото набъбнало зърно, което се надигаше умолително към него. — Едно красиво малко зрънце, напълно узряло и сладко, само за мен.
Езикът му закръжи около него, преди Шера да успее да се стегне, подготвяйки се за въздействието. Тя се изви неволно, притискайки връхчето по-близо до устните му, накъсан вопъл на желание отекна около тях, когато потръпна бурно в ръцете му. Той изпъшка дрезгаво, след това бавно и тежко се срина.
— Кейн? — Шера преглътна мъчително, когато главата на младия мъж се отпусна на рамото й — едрото му тяло, проснато с цялата си дължина върху нея, почти я смачкваше.
— Кейн — смушка го по здравото рамо.
Дишането му беше леко и спокойно. Ставаше по-тежък с всяка секунда.
— По дяволите, Кейн — не знаеше дали да се смее или да плаче, когато започна да се бори, избутвайки го на здравата страна, докато най-сетне, с божията помощ, успя да го изтърколи от себе си.
— Побъркан — промърмори Шера. — Ти си за освидетелстване, Кейн. Напълно луд. Трябва да бъдеш заключен.
И още имаше шибана ерекция. Тя изръмжа неудовлетворено, изтърколи се от леглото и метна завивката върху него, съскайки от възмущение. Спасен от лекарствата на Док? Шера поклати глава уморено. Това беше първият известен й случай, в който болкоуспокояващите на Док нокаутираха някого. Кейн беше натъпкан с лекарства, като скъперник с пари. И сега спеше дълбоко и безболезнено, докато тя крачеше из стаята, обвинявайки се за собствената си липса на контрол.
Хвърли се в стола до леглото и се взря в безжизненото му тяло. Така му се падаше, щом изобщо се бе оставил да го ранят, безмълвно изсумтя тя. Ако я бе оставил на мира, по дяволите, нямаше да припадне заради лекарствата, инжектирани в раната, две секунди преди да стигне до същината.
— Луд — промърмори отново. — Ти си опасен за себе си.
Прокарвайки уморено пръсти през косата си, тя се премести от стола на дивана.
— Не го оставяй сам, Шера — присмя се на думите на доктора отвратено. — Той може да се нарани, Шера — младата жена изсумтя. Дори ранен, Кейн успяваше да манипулира събитията, в своя изгода.
Шера се изтегна на дивана, загледа се в тавана и се помоли за търпение. Имаше чувството, че ще се нуждае от него, щом бе замесен Кейн Тайлър.
