Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 34

Езикът му се завъртя над пръста й, карайки я да потръпне от усещането. Веднага се върнаха неканени спомени как гали клитора й с езика си, разтворил широко бедрата й, смучещ малката перла, докато тялото й достига до освобождението. Твърдото възелче от плът набъбна и запулсира само при тази мисъл, докато тя се бореше да сдържи стона си.

Като дишаше учестено, Шера облиза сухите си устни, опитвайки да държи очите си отворени, за да е сигурна, че вижда всяко движение, което Кейн би могъл да направи. Нямаше да може да издържи дълго. Докосването му бе истинско изтезание. Мъчително удоволствие, срещу което знаеше, че скоро ще бъде безпомощна.

— Трябва да спрем — беше й трудно да говори, едва дишаше.

Гладът я връхлетя, изпълвайки я с горчивата болка на страстта, която знаеше, че никога няма да бъде задоволена. Беше направила грешка, макар и несъзнателно, осъждайки тялото си на мрачна незадоволеност. Нямаше да причини същото на Кейн. Той вече бе страдал повече от достатъчно, заради това, че бе дръзнал да я спаси.

— Остани тук с мен, Шера — изрече той, а гласът му бе нисък, вибриращ от желание. — Позволи ми да те държа. Прекалено съм слаб, за да ти наложа нещо друго точно сега.

Не би трябвало. Погледът й се плъзна надолу по мускулестите му гърди, по стегнатия корем и твърдата дължина на пениса, извисяващ се нагоре. Шера облиза устните си нервно. Беше толкова слаба. Докато Кейн беше ядосан, срязваше я и показваше ненавистта си за това, че го отхвърля, можеше да стои достатъчно далеч, за да запази решителността си. Но този по-нежен, по-мил Кейн, правеше жаждата й огромна.

Мъжът изстена.

— По дяволите, бейби. Искам този език да ме оближе навсякъде, вместо да докосва само собствените ти устни. Позволи ми да ги вкуся — пусна ръката й и я привлече надолу, преди опасността от движението му да проникне в съзнанието й и да го отблъсне.

— Не. Не мога — езикът й туптеше, а жлезите бяха подути и отчаяни.

Гърдите я боляха, зърната им се втвърдиха в остри връхчета, триещи се почти мъчително в плътно прилепналата й блуза.

— Разбира се, че можеш, Шера — очите му бяха горещи и блестящи от тъмен глад и се взираше в развълнуваната й гръд. — Хайде, бейби. Позволи ми да те целуна отново. Знам колко силно го искаш. Колко много е подут малкия ти език. Усетих го по пулсиращия си пенис. Хайде, Шера, нищо няма да ме възбуди повече, отколкото вече съм.

Кейн я придърпа надолу. Разумът й крещеше Не! Но всяка клетка на тялото й плачеше за друго. Можеше да усети хормона, като пороен дъжд в устата си и докато трепереше от внезапен страх, отново се отдръпна от него, преглъщайки несъзнателно деликатната смес.

Шера изтръпна, щом осъзна, колко бързо нарасна възбудата й този път. Би трябвало да има повече време, преди жлезите да започнат да се отварят и да изливат есенцията си в организма й. Повече време да се подготви и да се увери, че може да избяга достатъчно далеч, за да предпази Кейн от ада, който тя все още трябваше да понася.