Читать «Да целунеш звяра» онлайн - страница 33

Но Шера не можеше да устои да не докосне леко наболата брада по страните му, пръстите й го погалиха, чувствителните върхове изтръпнаха от удоволствие при грубото усещане. Кейн я гледаше, отпуснат за промяната. Тя никога не го беше виждала толкова безгрижен, усмихваше й се леко, а очите му бяха тъмни и изпълнени с топлина.

— Трябва да ме чукаш — той се ухили неприлично, разширените му очи бяха почти черни сега, когато се взираше в нея. — Хайде, само веднъж. Обещавам, че няма да заспя върху теб — произнесе ласкаво с тъмен, кадифен глас, който изпрати електрически искри от усещания, които разкъсаха тялото й.

Как трябваше да се бори с този нов, внезапно станал нежен Кейн?

Пета глава

Шера погледна шокирано надолу към Кейн. Той се шегуваше? Досега никога не се бе шегувал с нея. Обикновено, или се сопваше, или казваше нещо невероятно арогантно, за което беше сигурен, че ще я подразни. Ръмжеше й, подиграваше й се, наричаше я с превзети имена на малки домашни любимци и често даваше най-доброто от себе си, за да направи живота й ад. Но никога не се беше шегувал с нея, и то толкова нежно. Толкова мило.

Времето, което бяха прекарали заедно в лабораторията, не им бе дало никаква възможност за смях и закачки. Животът и смъртта бяха в непрекъсната битка, ден след ден. Всяка минута от техния живот беше урок за смъртта. Как да бъде постигната — или бързо и безшумно, или с максимална болка. Шера мислеше, че знае повече начини как да убие човек, отколкото повечето убийци, разхождащи се по света. Но не знаеше как да се шегува.

— Шера — напомни й Кейн за молбата си с нежен, приканващ глас.

Нежност. Той можеше да бъде толкова мил, толкова ласкав, че мисълта за единствената нощ, която й бе дарил, предизвика сълзи в очите й. Не искаше да си спомня, отчаяно копнееше да забрави. Спомените я правеха слаба, караха я да страда за всички неща, които сама си отказваше.

— Знаеш, че не мога — прошепна тя и трепна, когато той улови ръката й. Мазолестите му пръсти погладиха горната част на нейните, създавайки сгряващо триене, което накара дъха й да секне. Обичаше докосването му. Топлината и силата на плътта му винаги я бе изумявала, както и близващите пламъци на копнежа, нарастващ в утробата й.

— Винаги потръпваш така, когато те докосна — каза Кейн, взирайки се мрачно в нея. — Сякаш се страхуваш, че ще те нараня — погледът му беше тъмен, изпълнен със съжаление. — Шера, нараних ли те, онзи пръв път, когато правих любов с теб?

Тя пое дълбоко дъх, когато той повдигна пръстите й към устните си. Дали я бе наранил? Кейн беше разбил сърцето й, но физически й беше дал повече удоволствие, отколкото някога бе познала в живота си.

Бавно поклати глава, а очите й се разшириха, когато устните му се разтвориха и той потърка връхчето на показалеца й по тях. Усещането прониза клитора й, а от там и болезнената й вагина. Устните му бяха твърди и горещи, пълни с чувствено обещание.

— Влажна ли си? — попита я, а устните му се извиха в усмивка. — Надявам се да си поне толкова, колкото аз съм твърд, бейби. В противен случай не би било справедливо.