Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 42

— Отивам да си взема душ — отсече той. — Имам чувството, че може да не съм подготвен за посещението на семейството ти, което трябва да изтърпя. А ти създаваш проблеми, Лира. В един от следващите дни, това ще се върне и ще те плесне по задника.

— Наистина? — В изпълнения й с веселие поглед проблесна интерес. — Обзалагам се, че ще ме накара да се подмокря.

Тарик изсумтя.

— Не се и съмнявам, малка пакостнице.

И преди тялото му да вземе връх над разума, той се насили да влезе в банята и затвори вратата след себе си, за да не се присъедини към нея в леглото.

Когато пристъпи под водата, от която се издигаше пара, той си отбеляза да се свърже с Брейдън и да го предупреди да се очакват неприятности. Имаше лошото предчувствие, че много от тях вече са на път към него.

Лира се засмя, когато вратата на банята се затвори зад Тарик и позволи на топлината, която го дразнеше, да изпълни сърцето й. Обичаше изражението на лицето му. За първи път сенките, които обикновено бяха там, бяха изчезнали. На тяхно място може да имаше раздразнение или недоверие, но тя бе видяла там също така и щастие.

Тя го правеше щастлив.

Лира въздъхна при мисълта и я изпълни някакво странно задоволство. Това, че го прави щастлив, не трябваше да я кара да се чувства сякаш излъчва светлина, но беше така. И я караше да иска да готви. Нещо наистина невероятно. Нещо, което щеше да накара онази частица объркано щастие, да изпълни очите му отново.

Лира имаше храна. Най-накрая. Миналата вечер й бе отнело часове да убеди Тарик да накара някого да им достави основните хранителни продукти, както и малко истинска храна, вместо онези боклуци, които той приготвяше в микровълновата фурна всеки ден.

Гадост. Отвратителни неща.

Лира поклати глава, изправи се от леглото и взе нощницата и халата си, пренебрегвайки болезненото усещане между бедрата си. Това и пулса на желанието. Имаше чувството, че с или без разгонване, можеше да забрави, че откликът й към Тарик ще изчезне някога. Той я бе накарал да се навлажни още първия път, когато спря очите си върху него, и имаше предчувствие, че ще бъде така и на смъртното си легло.

Младата жена излезе от спалнята, спусна се по стъпалата бързо към широкото фоайе и зави към кухнята.

Тогава спря рязко. Очите й се разшириха, ужас връхлетя тялото й, а коленете й омекнаха.

— Виж ти, изглежда Тарик си е взел малка половинка — каза подигравателно неканеният гост и оръжието му се насочи към сърцето й. — Обзалагам се, че Съветът ще се забавлява много с тази. След като отстраним нейното Лъвче, разбира се. Единствената добра Котка е мъртвата Котка.

Лира се обърна, за да побегне, но се блъсна в твърдото тяло, което блокираше пътя й. Допирът изпрати болка, която прониза нервните й окончания, карайки я да се задъха от шок и да се отдръпне от втория нападател.

Сега какво? Дишайки тежко, младата жена се опитваше да сдържи страха си. Очите й се разшириха, когато силни ръце я изтикаха към кухненския стол.

— Той ще ви убие. — Тя притисна ръце до тялото си, опитвайки се да мисли, да намери начин да избяга, за да предупреди Тарик.