Читать «Да имаш за съсед Порода» онлайн - страница 40

Тарик слушаше как Лира върти една и съща песен на баща си по-късно на следващата вечер, че дори той не би й повярвал.

Неговата чувствена, сексапилна малка половинка бе дала на баща си извинения, които дори той, който нямаше опит с родители, никога не би опитал.

Какво я караше да мисли, че този нежен, сладък тих глас може да заблуди някого?

— Ти си луда — оформи с устни бавно, игнорирайки я, когато тя му махна с леко грациозно движение на ръката.

След два дни секс, които би трябвало да са го убили, в пози, които не бе опитвал в целия си сексуален живот, Тарик дори бе склонен да бъде доста предубеден в нейна полза. Но сладкият, захаросан и невинен тон го накара да извърти очи към нея, преди да й се намръщи свирепо.

— Какво? — попита само с устни Лира, стрелвайки го с раздразнен поглед, преди да насочи вниманието си обратно към разговора, който водеше с баща си.

Като се има предвид факта, че братята й бяха бивши агенти от Специалните части, Тарик се съмняваше баща й да е глупак. И все пак, тук беше неговата независима, борбена половинка, полуизлегната в леглото му, гола, без нищо друго, освен тънкия чаршаф, което да я покрива, и плетяща извинение, което го накара да трепне болезнено.

Копринената й коса бе заплетена около зачервеното й лице, сините й очи блестяха от раздразнение и имаше куража да стои там и да се опитва да излъже баща си по този начин.

Беше уморена. Не беше в настроение да готви. Братята й цапаха…

Даваше му почивка. По дяволите, даваше му сила, защото имаше чувството, че яростта на един баща плюс синовете му щяха да пристигнат на прага й и да провалят грижливия план на Брейдън за залавянето на дресьора.

— Да, татко, знам колко ще се подразнят като разберат, че трябва да почакат, но точно сега дворът ми прилича на блато и те не могат да направят нищо, дори да искат. Просто искат безплатна храна, а аз съм заета.

Тя се цупеше. Сериозно се цупеше. Какво се бе случило с независимата „аз го правя по моя начин или по никакъв“ жена, която Тарик познаваше? Той поклати глава и прокара пръсти през косата си, докато се опитваше да измисли начин да оправи това, преди семейството й да стане негово главоболие.

Нямаше как да спре. Младият мъж направи жест, сякаш прерязва гърлото си, намръщвайки се към нея предупредително. Без никакъв ефект. Всичко, което получи, бе гневен поглед в отговор.

Този поглед накара пениса му да се втвърди. Всичко, което трябваше да направи Лира, бе да си помисли да му се противопостави и този упорит орган се надигаше за живот. По дяволите. Тя го убиваше.

Но какъв по-добър начин да си отидеш от този свят.

Тарик щеше да се засмее при тази мисъл, ако тя не бе избрала този момент да каже на татенцето с онзи сладък невинен тон, че ще работи цяла вечер.

Това бе достатъчно да го накара да изпъшка тихо.

— Да, татко, обещавам да съм предпазлива и да заключа вратите и прозорците за през нощта. — Обещанието бе направено с почти автоматичен тон. — Давам ти дума, че единствените диви животни, които ще пусна, ще са четириноги. Не че съм виждала някакви напоследък. — Лира се ухили дръзко на собствените си думи, като намигна на Тарик.