Читать «Белегът на Мегън» онлайн - страница 4

Патрулирането в пустинята никога не беше забавно, но само в редки случаи ставаше опасно. Младата жена знаеше това. Там беше идеалното място, където да се покрие някой престъпник. Лесно за преминаване и почти невъзможно за адекватно наблюдение от силите на реда, беше идеалната среда за двукраките мършояди, които измъчваха невинни човешки същества.

Мегън Фийлдс игнорира музиката, звучаща около нея, намести тъмните очила, които предпазваха очите й от палещото слънце и огледа терена около себе си. Пуста, с преливащи се ръждиви петна златисто кафява окраска и по-тъмно бронзовокафяво, с неравномерни петна зелено, земята изглеждаше празна, опустошена, забравена.

Понякога тя се питаше дали е единствената, която може да види красотата на земята наоколо. Пещерите, скрити в сенките на дънерите, малките, добре прикрити местенца с тучно великолепие. Това беше страна на чудесата, скрита зад храсталаци и къпинаци, които първи улавяха окото.

И ако инстинктът не я лъжеше, май имаше компания в тази нейна пустинна страна на чудесата. Усещаше как по тила й се промъква усещане за безпокойство, което предизвика напрежение в цялото й тяло.

Мегън спря до ръба на едно дълбоко дере, очите й се присвиха към следите от гуми, водещи към него. Те бяха сравнително пресни и прорязваха дълбоко песъчливата почва като небрежно нанесена рана. При вида им по плътта й пробягнаха тръпки, прекъсващи спокойствието, което я изпълваше преди това.

Младата жена насочи погледа си към данните, вървящи на малкия екран от дясната страна на волана. Там имаше съобщение за изчезнал турист от Карлсбад, различни бюлетини и откраднати автомобили.

Тя се почеса замислено по върха на носа, преди да намали музиката и да поднесе микрофона, който беше прикрепен на радиоприемника, към ухото си.

Не можеше да пренебрегне това. Адреналинът пулсираше в нея, дразнейки вече чувствителните рецептори в мозъка й.

Имаше нещо в дерето. Нещо, с което може би трябваше да се бие, срещу което може би трябваше да се изправи, без присъствието на останалите. Възможност да усмири нервната, неудържима енергия, която рядко намираше отдушник.

— Контрол, аз съм при дере Б-4. Има признаци за скорошно навлизане в дерето. Имате ли данни за някакви превозни средства вътре или извън него?

— Нямаме, Фийлдс. — Лени Бланшар, офицер по сателитните съобщения и главно момче за всичко, отговори с ленив, провлечен тон. — Нямаме засечено движение за изминалия месец. GPS-ът показва само твоя автомобил.

Мегън почука с пръсти по волана, устните й се свиха замислено, докато се взираше в следите.

Не беше необичайно за някои хора да изключват GPS-те си, когато не искаха да ги използват, въпреки че беше много неправилно и в определени райони можеше да доведе до големи глоби. Това беше един от тези райони.

Опасността почти блестеше във вълните от топлина, които се носеха над автомобила.

Вземайки бързо решение, тя излезе от Райдъра, мина пред него и се наведе, за да проучи по-внимателно следите от гуми. Характерни за офроуд гумите отпечатъци се врязваха дълбоко в земята, като се спускаха по стръмния склон към тясната долина долу.