Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 6

Което означаваше никакъв лов. Никакви своеволни кръвопролития. Хармъни се намръщи на последното, метна чантата на рамото си и затръшна вратата на джипа.

Смърт — добро момиче. Оксиморон. Самата мисъл за това бе достатъчна да остави кисел вкус в устата й. Това бе една от причините да се насочи към този долнопробен малък бар, вместо да търси настоящия си противник — добрият шериф на Броукен Бът.

Хармъни блъсна енергично старите врати в кръчмарски стил, спря на входа и погледът й обходи сбирщината от каубои, гледащи към нея.

Седна на един празен бар-стол и погледът й се плъзна по танцьорките в далечния край на помещението.

— Какво мога да направя за теб, сладурано? — Младата жена се обърна по посока на бумтящия глас на бармана.

Висок, широкоплещест и плешив, с приятелска усмивка, той й напомни за бармана в любимият й бар в Чикаго. Може би Ню Мексико не бе толкова далеч от цивилизацията, колкото Джонас би могъл да я изпрати в края на краищата.

— Уиски.

— Шот или чаша?

— Чаша, без лед.

— Имаш го, сладурано — кимна мъжът.

Хармъни взе питието си, обърна се с гръб към бара и отново проучи помещението.

Какво, по дяволите, я бе накарало да се върне в Щатите? Нямаше значение колко важна бе работата.

Децата бяха нейната слабост. Молбата бе дошла от един бивш клиент, да помогне на приятел да намери отвлечената му дъщеря. Момиченце бе на не повече от пет години, с големи кафяви очи и палава усмивка. Сигурно бе полудяла, за да се съгласи. Трябваше да знае, че Джонас я дебне в продължение на почти половин година. Не трябваше изобщо да се връща. Защото знаеше какво иска той в крайна сметка, точно както знаеше, че той очаква от нея да провали тази възможност, която й дава да избяга от Закона за Породите.

Хармъни поклати глава при мисълта. Брат й бе остарял повече, отколкото би трябвало за десет години. Горчивината, студенината и силната воля в очите му само бяха нараснали.

Подобно на нея, френският му акцент бе изчезнал напълно след бягството му от лабораториите, а английският му беше гладък и безупречен. Те бяха тренирани да се сливат с обществото, без значение къде са били изпратени.

Когато повдигна питието към устните си, игнорирайки откровено сексуалните погледи, които получаваше, Хармъни улови движение на вратата с ъгълчето на окото си. Обърна глава и погледна преценяващо, когато в бара влезе фигура, образец за мъжко съвършенство.

Много се съмняваше това да е опашката й, въпреки че нямаше нищо против да е. Най-малко метър осемдесет и пет, широкоплещест и мускулест, движещ се с ленива, небрежна грация.

Беше облечен в дънки и тъмно синя риза, която подчертаваше силно загорелите контури на лицето му. Чертите му бяха изсечени, с високи скули, чувствено пълна долна устна и очи тъмносини и дълбоки, които проблеснаха от потиснато веселие, когато срещнаха погледа й. Той я преценяваше също толкова внимателно, колкото и тя него. И, очевидно също като нея, хареса това, което видя.

Беше ли забелязвала един мъж толкова цялостно преди? Сексуалността крещеше от този човек, от издутината на тесните му дънки до широките, мускулести рамене. Дългата до раменете, гъста права черна коса, се спускаше около арогантните черти на лицето му и ги омекотяваха достатъчно, за да го накарат да изглежда достъпен.