Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 25

Джонас бе намислил нещо и тя го знаеше. Усещаше как стомаха й се стяга предупредително, чувството за опасност натежаваше на раменете й, докато приближаваха края на коридора.

Тогава уханието му я блъсна. Полунощ и ураган. Земният аромат, свеж и първичен, я привлече, напомняйки й насилствено за мъчителната нужда, нарастваща вътре в нея.

Стъпките й се забавиха.

— Продължавай да се движиш, Хармъни. — Гласът на Джонас бе заповеднически, нетърпящ никакъв отказ. Хармъни усети как всяко нервно окончание в тялото й се пробужда от осъзнаването.

Ланс.

— Как е неговото име? — прошепна тя. Приближаваха се неотклонно към вратата; осъзнаваше, че няма как да избяга. Да мине покрай Джонас би било невъзможно.

Хармъни спря на няколко стъпки от вратата, уханието на мъжа вътре разпали страстта й до невъобразими висини. Почти усещаше докосването му, въздуха около нея се сгъсти. Ръцете му — големи и загрубели, устните му — твърди и горещи.

— Ланс.

Отговорът я накара да затвори очи, истината разцъфна вътре в нея. Хармъни се обърна бавно и се взря в Джонас. Той посрещна погледа й хладнокръвно.

— Какво направи с мен? — прошепна тя, знаеше, бе сигурна, че Джонас разбира какво се случва с нея и защо.

Кръвните тестове, проби от слюнка, психологически профили — те са били направени с причина. Заради това. Знаеше го. Тя не би оцеляла в този свят последните десет години и със своята работа, ако не се бе научила кога да се доверява на собствените си инстинкти.

— Нека просто кажем, че се подсигурявам — отбеляза Джонас, протегна ръка покрай нея и почука на вратата настойчиво. — Можеш да ми благодариш по-късно.

Хармъни се обърна, когато вратата се отвори и уханието на чиста, силна, мъжка страст я заля. Усети как коленете й омекват и утробата й се стяга болезнено, когато се взря в изненаданите, после подозрителни среднощни сини очи.

Ланс откъсна поглед от Хармъни, за да погледне зад нея. Намръщването му се задълбочи, а гневът изкриви чертите на лицето му.

— Какво, по дяволите, правиш ти тук? — озъби се към Джонас, миг преди да улови ръката на Хармъни и да я издърпа в стаята.

По всяко друго време факта, че някой се опитва да затръшне вратата под носа на Джонас, щеше да е смешно. Хармъни можеше дори да изпита уважение към този опит, ако не бе на път да достигне оргазъм от усещането на ръката на Ланс, обвита около нейната.

Когато Джонас пристъпи в стаята, младата жена се отдръпна от Ланс само за да се обърне и да се изправи пред още един обезсърчаващ човек.

Брейдън Арнес. Съпруг на емпата Мегън Арнес. Те я бяха проследили до Франция миналата година и почти бяха успели да я заловят.

Хармъни отстъпи назад, ръката й се насочи към пистолета, висящ на бедрото й. Отдръпна се достатъчно далеч, за да може да държи под око и тримата мъже.

Това не беше хубаво.

— Ти! Не мърдай и махни ръката си от проклетия пистолет. — Ланс посочи с пръст към нея яростно, суровата властност в гласът му накара очите й да се разширят. — А ти можеш да се разкараш от офиса ми. — Обърна се рязко, когато Джонас затвори вратата зад себе си. — Ти и твоя адвокат-мошеник. Преживях достатъчно от игричките ти миналата година, Джонас.