Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 27

— Разполагаме с документите, изпратени по факса миналата нощ. Вашите началници в Санта Фе одобряват представителството на Силите на Породите във вашия отдел. Както знаете…

— Тя остава с мен. Ще погледна документите по-късно. Сега се разкарайте от офиса ми.

Хармъни се стегна от ниската примитивна вибрация в гласа на Ланс.

Усмивката на Джонас беше едно предизвикателство. Джес погледна към Ланс изненадано.

— Може би трябва да я взема с мен.

— Ланс, спри! — Преди Ланс да се раздвижи, Хармъни скочи между двамата мъже. Възторжено удоволствие нахлу в тялото й, когато ръцете й сграбчиха твърдите мускули на бицепсите му, и го тласна назад, опитвайки се да го предпази от това да разкъса Джонас, както очевидно възнамеряваше.

— Махни се от пътя ми. — Мириса на неговата ярост кипеше във въздуха, въпреки нежността на ръцете му, когато уловиха раменете й.

— Това не е пътя — озъби му се тя, борейки се да остане между него и Джонас, докато той се опитваше да я отстрани. — Остави го. Той се весели и си играе с теб. Опитва се да ти противодейства. Остави го.

— Първо ще се справя с него, а после ще стигна до теб. — Сините му очи горяха, когато погледна надолу към нея.

— Ланс, започваш по грешния начин — провлече Брейдън. — Хайде, човече, спомни си как конфронтира Мегън миналата година. Спри и помисли.

— И как трябва да подходи той, Брейдън? — попита Джонас. — Толкова бързо ли забрави, че служиш на Отдела?

— Не съм забравил нищо, Джонас. — Веселието на Брейдън беше много осезаемо и много истинско. — Но също така знам кой е шефът ти. Нека не стигаме до там, ясно?

Очите на Джонас се присвиха за миг, след което устните му се извиха от одобрителна усмивка.

— Учиш се — кимна рязко към него.

Ланс намести гърба на Хармъни към гърдите си и стисна раменете й по-силно.

— Махайте се от тук. — Младата жена едва говореше заради желанието, което я връхлиташе.

— Не още — обади се Ланс. — Забравяте нещо.

— И какво е то? — Джонас наклони глава любопитно.

— Хормоналното лечение — изрече остро. — Знам какво става тук, Джонас. Не се опитвай да ме измамиш.

Очите на Джонас се присвиха към Брейдън.

— Не е законно да даваме такава информация, Брейдън.

Другият мъж сви рамене.

— Не съм казвал нито дума. Сигурно вятърът му е казал.

Вятърът?

Джонас сви устни раздразнено, след което отново погледна към Ланс.

— Съвсем не очаквах това — излъга той гладко. Хармъни знаеше, че лъже. — Трябва да се свържа с Убежището и да изчакаме Ели да долети до тук. Може да отнеме няколко дни.

— Кучи син. Ще я оставиш да изстрада това. — Чиста изумителна ярост прозвуча в гласа на Ланс, докато Хармъни се опитваше да разбере точно за какво говорят те. — Знаеш какво ще се случи.

— Мисля, че от нея ще излезе чудесна майка — изтананика Джонас, натисна дръжката и отвори вратата. — Може би това ще я укроти малко. Ако е късметлийка. Готова ли си, Джес?

— Имаме нужда от документите… — протестира отново Джес.

— Той може да ги изпрати по факса в офиса ми. — Джонас задържа вратата отворена за нея и тя се подчини, но Хармъни имаше чувството, че не е толкова покорна, колкото показва.