Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 24

Хармъни задържа темпото си на ходене, като вървеше заедно с него, опитвайки се да запази мнението си относно неговите заповеди.

Нямаше представа каква игра играе Джонас, или как се надява да постигне целите си, вкарвайки я в този малък туристически капан, но бе сигурна, че ще разбере. Знаеше едно нещо: тя нямаше да издаде единственото, което подозираше, че иска той — информацията, която криеше за първия Лъв, първата създадена и все още жива Порода. Информация, която тя бе откраднала, когато бе избягала от лабораториите.

— Слушаш ли ме, Хармъни? — попита Джонас най-накрая, когато излязоха на слънчевия двор пред входа на хотела и той намести тъмните очила на очите си.

— Чух те, Джонас — усмихна се жената хладно, напомняйки си твърдо, че не може да го убие. Е, можеше. Щеше да бъде голяма битка, но технически, можеше да се уреди. Но бе почти сигурна, че да го направи в този момент, не бе в неин интерес.

Той се усмихна и кучешките му зъби проблеснаха застрашително. Изглежда тези дни драмата вървеше ръка за ръка с Породите. Хармъни си спомни времето, когато те държаха мненията си за себе си и просто убиваха. По-скоро тя така правеше. Заплахите просто бяха безполезни при нея.

— Мисля, че ще харесаш шериф Джейкъбс. — Джонас най-сетне кимна към сградата на съда и шерифския отдел от другата страна на малкия парк, който преминаваха. — Няколко от женските Породи го смятат за доста красив.

Хармъни едва потисна една тръпка и скимтенето, което напираше на устните й, докато вървеше в крачка с него. Ходенето беше мъчително. Болезнено. Подутите гънки на женствеността й се триеха по копринените й бикини, а набъбналата пъпка на клитора й настояваше за облекчение. Беше опитала да се самозадоволи. На свой риск. Но това само бе увеличило възбудата, вместо да я намали.

Докато прекосяваха парка, Хармъни се бореше да потисне нарастващата си възбуда. Джонас поддържаше равномерно темпо на ходене, а гласът му бе монотонен. Съветваше я как да действа и реагира като заместник на шерифа. Сякаш тя не знаеше нищо друго, освен как да убива.

— Пристигнахме. — Тримата стъпиха на пътеката, водеща към входа на шерифството. Сградата беше едноетажна, с високи с широки прозорци и очарованието на стария запад, който тя оцени.

Вратата се отвори и Джонас отстъпи настрани, оставяйки я тя да влезе първа. Хармъни му хвърли подозрителен поглед и получи една подигравателна усмивка в замяна.

— Право напред. — Той кимна към коридора от другата страна на рецепцията, като вдигна ръка към дежурния сержант. — Офисът му е в края на коридора.

Хармъни пое дълбоко дъх, молейки се за търпение. Сепна се и потрепери от близостта на Джонас, когато ръката му се насочи към гърба й.

— Добре ли си? — Той вдигна вежди, а сребристите му очи проблеснаха развеселено.

Не, не беше добре, помисли си тя, когато изведнъж усети наченки на страх в корема си. Нещо ужасно не бе наред. Усещането на ръката му, дори през дрехите, почти й причини гадене. Дори и сега, плътта й стана лепкава, а под кожата й се надигна студен огън.

— Да приключваме с това. — По гръбнака й премина тръпка, когато тръгна надолу по коридора.