Читать «Да обичаш Порода» онлайн - страница 22

— Не е трудно. — Шерифът прокара пръсти през косата си и направи гримаса при спомена за лицето и очите й преди да си тръгне. — Засяга също и нея, Брейдън. Залагам живота си за това.

— И точно това залагаш. — Породата въздъхна тежко. — Дай ми един час. Чакай ме там и аз ще изляза с теб. Нуждаеш се от подкрепление за това, Ланс, а и не искам Мегън близо до нея. Тя все още не се е възстановила от търсенето й.

— Какво търсене? — Ланс стисна зъби при тази информация.

— След като напуснахме Убежището миналата година, първата ни мисия бе да намерим Смъртта. Смятахме, че сме се доближили до нея, и тогава тя просто изчезна.

— Къде е Мегън? — Тя щеше да му каже. Нямаше да скрие информация, която знае, че ще му е нужна.

— Мегън отлетя обратно в Убежището тази сутрин, за да заведе едно от новите момичета, които тренираме тук, в ранчото. Няма да се върне до сутринта.

Не беше ли това идеално подбран момент?

Ланс се загледа в парка, видя как бриза поклаща дърветата и чу тихия психически стон, прошумолял около него, предупреждение и молба.

— Тръгвам след час — каза най-сетне и въздъхна тежко. — Ела тук, ако ще идваш с мен. Нямам на разположение цял ден.

Защото ако нямаше Хармъни отново под себе си, той щеше да експлодира от страстта, бушуваща в тялото му.

— Ще събера всичко веднага. Ще се видим след един час. — Връзката прекъсна и Ланс дръпна телефона от ухото си и го хвърли на бюрото.

Точно това му трябваше, по дяволите, намръщи се той. Х.Р. Алонзо, един от най-злобните противници на Породите, вече протестиращи пред кметството срещу тренирането на Породите в ранчото на Мегън, а членовете на сектата Чиста раса се стичаха там. Журналистите се бяха настанили в хотелите и ситуацията бързо ескалираше от просто главоболие до истински проблем.

Ланс със сигурност не се нуждаеше от това допълнително усложнение. И в мига, в който Хармъни попаднеше отново в ръцете му, той възнамеряваше да изрази недоволството си. По най-различни начини. И всички те гарантираха, че ще я накара да свърши.

* * *

Хармъни едва се бе приготвила, когато Джонас и адвоката на Породите пристигнаха в хотелската й стая късно тази сутрин. Не беше спала и гримът не прикриваше резултатите от безсънието много добре. И я болеше. Една физическа, жадуваща болка от възбудата, нарастваща вътре в нея.

От кога липсата на секс предизвикваше наистина болка?

Облечена в черната униформа от мек памук на Силите на Породите, тя намести удобния колан на кръста си и се увери, че пистолета й е на сигурно място в кобура. Ножът бе пристегнат на другото й бедро, а на десния й глезен бе затъкнат втори. Дрехите обаче, я подлудяваха.

Потриването на плата по кожата й беше дразнещо, и тя се запита дали ще го понесе. И беше възбудена. Чувстваше се така, сякаш изгаря жива отвътре навън.

Утробата й пулсираше от желание, вагината й бе толкова влажна, че тя се бе отказала от опитите си да възпре хлъзгавите сокове, които я държаха готова за проникване и само благодареше на Бога, че не се просмукват през дрехите й.