Читать «Целувка за Коледа» онлайн - страница 44

Никой повече нямаше да чуе за Тод.

Джесика проследи как го влачат през стаята, докато той рита, крещи и моли за милост.

Нямаше да има милост, помисли си тя. Ако не се беше опитал да убие Хоук, ако не беше част от плана да я дрогират или атаката над Хейвън, тогава може би би имал шанс да избегне Закона на Породите.

— Ще ми трябва доклада ти утре сутрин — се обърна Улф отново към тях.

— Как разбра? — Джес намери най-сетне гласа и умствените си способности. — Откъде разбра, че той ще е тук?

Улф я погледна, очите му я пронизаха, сякаш можеше да види душата й.

— Това е една традиция — каза й той. — Дойдохме да окачим венец на вратата ви, да приветстваме съюза ви в глутницата. Тогава чухме писъците ти и воя на Хоук.

Традиция по приемане. Устните й се разтвориха, когато емоциите я заляха и събитията от деня започнаха да сблъскват вътре в нея.

— Хоук, очаквам устния ти доклад утре след писмения — осведоми го Улф. — Дотогава ще те оставя с половинката ти и ще почистя пред дома ти.

Джесика все още чуваше крясъците на Тод отвън. Бяха приглушени, далечни, но звукът отекваше в сърцето й и я караше да трепери вътрешно.

Той беше приятел. Тази вечер беше вдигнал наздравица за съюза й с Хоук, беше й се усмихнал и пожелал щастие. Часове по-късно се беше опитал да я убие.

Вратата се затвори зад Улф и войниците, оставяйки ги двамата сами. Джес се раздвижи, откъсна се от прегръдката на Хоук и отиде до елхата.

Коленичи на пода, вдигна фигурката, която беше паднала, и докосна внимателно счупеното крилце.

— Не може да бъде поправено — прошепна тя и още една сълза се плъзна по бузата й.

Хоук взе фигурката, обви ръка около кръста на половинката си и я повдигна. Тя го гледаше мълчаливо, когато той окачи орнамента отново. Счупеното крило изпрати отблясъци около себе си.

— Не е необходимо да се поправя. — Гласът му беше тих, дъхът му погали слепоочието й, докато тя гледаше крилото. — Тя винаги ще ни напомня какво преживяхме, Джес.

Младата жена прехапа устни и се опита да не заплаче.

— Лъжех — изрече най-сетне отчаяно, от гърдите й се откъсна ридание. — Това, което казах на Тод…

Хоук я завъртя и докосна с пръст устните й. Изненадваща усмивка озари лицето му.

— Породите могат да подушат лъжата, половинке. Забрави ли това?

Джесика зяпна. Да, беше забравила. В страха и объркването беше забравила, че Породите могат да подушат лъжата.

— Ти си знаел? — Дъхът й секна от щастие. — Знаел си, че лъжа?

— Знаех, че се опитваш да го задържиш, докато се съвзема. — Докосна една сълза на бузата й и я изтри. — Знаех, че спасяваш живота ни по единствения възможен начин, бейби. Не ме нарани. Не повярвах на нито дума.

Можеше ли да обича някого така, както нея в този момент, запита се Хоук. Чиста радост озаряваше погледа й, сладка топлина и безусловна любов изпълваше въздуха около тях. Тя наистина беше половинка, с която да се гордее. Която винаги щеше да върви редом с него.

Хоук се обърна, вдигна я на ръце и я понесе към матрака.