Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 99

Даниелсън вдигна добре поддържаните си ръце в отбранителен жест.

— Спокойно! Аз съм на ваша страна.

— А, така ли?

— Да. Един от моите хора случайно е бил в района, за да огледа някои последни подробности по случая „Дохърти“. Видял ви е да влизате през аварийната врата при „Десплейнс“ и ви е заснел.

Даниелсън й подхвърли снимката през масата. Лосън я вдигна и се престори, че я разглежда внимателно. После я плъзна обратно с такъв замах, че тя падна в скута на мъжа.

— Случаят „Дохърти“, както му викате, е мой случай, на Бюрото.

Даниелсън поклати глава и старателно сгъна вестника си няколко пъти.

— Не е нужно да стигаме дотам, агент Лосън.

— Сериозно?

— Да. Допускам, че сте хвърлили поглед в папката, която е била при Дохърти в деня на смъртта му.

— Прибрах я от мястото на произшествието. И, разбира се, я прегледах.

— И сте видели бележките му?

Лосън вдигна рамене, но не отговори.

— Освен това подозирам — продължи Даниелсън, — че именно по тази причина днес сте били в тунела на метрото?

Човекът от Вътрешна сигурност зачака отговора със самодоволна усмивка.

— Не съм убедена, че този разговор ще ни изведе нанякъде, мистър Даниелсън.

— Антракс за бактериологични оръжия, агент Лосън. Зареден в електрически крушки, поставени на ключови места в чикагското метро. Това ли ви интересуваше? Според вас с какво се бе захванал мистър Дохърти?

— От това, което знам…

— Това, което знаете, агент Лосън, няма никакво значение. Разгледахме внимателно възможните сценарии, повдигнати от мистър Дохърти и съдържащи се в доклада „Тероризъм 2000“. Обсъдихме ги с вашите началници. И нямаме никакво основание да подозираме възможни заплахи.

— А запознахте ли се със съучастника на Дохърти?

— Робълс. Робърт Робълс. Уволнен на общо основание от Американската армия през 1998 г. Преди това служил две години във Форт Детрик, седалище на една от основните лаборатории, разработващи биологични оръжия в САЩ. Да, познаваме мистър Робълс и разговаряхме с лабораторията. Той никога не е имал оторизиран достъп до материали за производство на оръжия.

— И това е всичко, така ли?

Даниелсън разпери ръце с дланите нагоре.

— Що се отнася до нас, да, това е всичко.

Лосън измъкна от чантата си изрезка от вестник. Беше от „Болтимор Сън“, с дата 10 февруари 2009 г. Заглавието гласеше:

Лаборатория за биооръжия инвентаризира смъртоносни проби. Идентифицирането на всички вируси и бактерии, съхранявани във Форт Детрик, може да отнеме месеци.

— Сигурно сте виждали това, мистър Даниелсън. Директорът на лабораторията във Форт Детрик се опитва да го представи едва ли не като битов проблем, но обърнете внимание на петия абзац, където той намеква, че вероятността да бъдат констатирани „несъответствия“ при инвентаризацията на биологичните оръжия в лабораторията е, цитирам, „голяма“. След което научаваме, че в Детрик използват компютри за вписване и следене на наличностите едва от 2005 година. Преди това всичко е било на хартия с химикалка.