Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 9

— Господин полицай, имате ли работни версии по някое от тези убийства? — Въпросът бе зададен от задъханата блондинка, която се появяваше по Десети канал от месец и нещо. Сигурно я бяха изкопали някъде от Северна Дакота, където местните не бяха виждали метро. Но поне хващаше окото, рядко срещано достойнство за репортерка в кабеларка.

— Работим и по двата случая, събираме улики, снемаме свидетелски показания. Когато приключим, ще знаем много повече от сега.

Родригес говореше с полицейския си глас — плътен, равен и отмерен, без нито за миг да поглежда в очите ордата репортери насреща си. Погледът му се рееше някъде над прожекторите на камерите; вероятно се питаше защо изобщо е станал от леглото си тази сутрин.

— Съвместно ли работите по двата случая, или провеждате две паралелни разследвания?

Това беше Джон Донован, един от най-дългогодишните криминални репортери в Чикаго. Той беше предводителят на глутницата и останалите кучета знаеха това. Също и Родригес.

— По двата случая работят отделни екипи. Има обаче и известно припокриване.

— Искате да кажете, че вие или някой друг разследващ полицай ще работите и по двата? — настоя да разбере Донован.

Родригес кимна.

— Вероятно.

— Което означава, че подозирате връзка между двете убийства? — попита Донован.

— За момента не знам какво да подозирам — повиши тон Родригес, като усети, че медиите започват да си измислят собствена версия. — Между тези две престъпления има значителни различия. Предвид обстоятелствата и близостта във времето обаче ще търсим и възможни връзки между тях.

— Разполагате ли с конкретни доказателства, че двете са свързани?

Въпросът бе зададен от смугла жена с молив и бележник, застанала най-отзад в тълпата, с гръб към мен. Беше слаба и стройна, около трийсетгодишна, с очила, които се бяха смъкнали на носа й, и с интелигентно изражение, каквото рядко се среща на подобни медийни сборища.

— Не, не разполагаме с никакви данни за връзка между двата случая — отвърна Родригес. — Но, както вече казах, още сме в първоначалната фаза на разследването.

Неколцина репортери закрещяха въпросите си един през друг. Донован успя да ги надвика:

— Значи ли това, че си имате работа със сериен убиец, който вилнее из обществения транспорт?

Родригес не отговори веднага. Очите му обиколиха тълпата, докато накрая се спряха на мен. Стори ми се, че на устата му за миг потрепна тъжна усмивка. После погледна Донован и каза онова, което всички очакваха да чуят:

— Джон, ще бъда откровен с теб. На този етап не знаем с кого или какво си имаме работа. Бъди сигурен обаче, че целите налични ресурси на чикагската полиция ще бъдат впрегнати за разплитане на тези два случая и че скоро ще разполагаме с някакви отговори.

— Кога ще стане това? — попита Донован.

— Скоро, Джон. Колкото се може по-скоро. Обещавам.

С това Родригес закри пресконференцията. Двама-трима журналисти продължиха да го обстрелват с въпроси, но той се обърна и си тръгна. След няколко минути тълпата се разпръсна. Репортерите от печатните медии тръгнаха към редакциите си, а телевизионните екипи правеха пробни снимки и се гримираха за включване.