Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 11

Родригес въздъхна и изхвърли чашата от кафето си в кофата за боклук.

— Ти какво, от такива лайнари логика ли чакаш?

Щях да му отговоря, но телефонът ми звънна. Вдигнах го до ухото си и чух отговора. Беше лайнарят.

7

Мъжът на име Нелсън държеше телефона плътно до ухото си и гледаше през улицата към витрината на „Старбъкс“.

— Майкъл Кели, как си, приятелю?

— Познаваме ли се? — попита дрезгаво Кели. Гласът му беше уверен, донякъде любопитен, но рязък. Глас на ченге, макар и бивше.

— Питаш дали ме познаваш, а? Тази сутрин допрях пищов до главата ти. Беше доста забавно. След това взех една снайперска карабина „Ремингтън 700“ с оптически мерник и пръснах мозъка на някаква нещастница в един влак. Както виждаш, познаваме се.

Силуетът в „Старбъкс“ леко повдигна глава и направи знак на полицая, седнал срещу него. Нелсън се усмихна.

— Кажи на полицай Родригес, че куршумът беше „Нозлър Акюбонд“ с дванайсет грама метателен заряд, поставен върху гилза „Блек Хил“, система „Уинчестър“. Предназначен е специално за стрелба през стъкло. Между другото как е там кафето? За мен „Старбъкс“ е пълен боклук. Но пък чувам, че напоследък били почнали да си пекат и мелят сами зърната. Връщат се към изконните ценности един вид. Не е зле.

Ако беше изненадан, Кели с нищо не го показа. Главата му изобщо не помръдна.

— Дори не погледна встрани! Много добре, Кели. Така или иначе няма да ме видиш. Но не се притеснявай. Аз те държа под око, ама не през оптическия мерник. Него отдавна вече го няма. Кажи на доблестните служители от чикагската полиция да не си губят времето да го търсят.

— Какво искаш?

— Какво искам ли? — Нелсън изпръхтя презрително в мобилния си телефон. — Не ти искам смъртта. Ако я исках, можех да свърша тази работа още днес. Не, най-напред ще те оставя да се помъчиш. Въпрос на чест, не мислиш ли?

— Какво, по дяволите, разбираш ти от чест!

— Честта според великия Омир се завоюва чрез страданията на противника. Колкото повече те накарам да се мъчиш, толкова по-голяма ще е славата ми.

При това позоваване на Омир Кели настръхна.

— Ти ще умреш, мръсно копеле!

— Несъмнено. Въпросът е: колко души ще повлека в гроба след себе си.

Нелсън прекъсна разговора. И зачака. Кели затвори телефона и се надвеси през масата към Родригес. Двамата поговориха известно време. После Нелсън видя как полицаят вдигна радиостанцията и я поднесе към устата си. Той захвърли мобилния си телефон в контейнера, зад който беше приклекнал, и свали латексовите си ръкавици. После избута от сенките металната количка от супермаркет, пълна със стари вестници и празни кутии от бира, и я подкара пред себе си по тясната уличка. Далечна църковна камбана удари дванайсет. Старецът ускори крачките. Ако побързаше, можеше да стигне навреме за службата в 12:30 ч.

8

Наблюдавах една жена, застанала на три метра от мен. Родригес шепнеше нещо в радиостанцията си, вероятно обясняваше някому някъде, че убиецът или съучастникът му току-що ми е позвънил по телефона. Жената беше малко над трийсет, със светлокестенява коса, вързана на конска опашка, и с голяма смарагдова брошка във формата на котка, забодена на ревера на тъмносиньото й палто. Беше си поръчала ванилено капучино с безмаслено мляко, но това не смути ни най-малко дългия кокалест бариста, който усмихнато плъзна чашата й по барплота. Жената отпи от горещата напитка и се запъти към една ъглова маса с изглед към улицата. Извади от чантата си роман с меки корици, подви крак на седалката и се зачете. Изглеждаше толкова миловидна, толкова по детски невинна, че неистово ми се прищя да седна до нея. Но тогава Родригес, който бе приключил с радиостанцията, ме потупа по рамото.