Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 26

— Не си е у дома — каза тя и сдъвка с венците си лъжица грахови зърна.

— Имате ли представа кога може да се върне?

— Не съм сигурна. — Пег си отряза късче месо и го стри с енергични движения на долната челюст. После надигна чашата си и изрева: — Дени!

В отговор на този вик от полумрака в далечния край на коридора изплуваха две същества. Едното беше старец, върлинест и с кожа, бяла като алабастър, облечен в бяла тениска и синьо долнище на пижама, с клечка за зъби в ъгъла на устата, очила с дебели потъмнени лещи на носа и кутийка евтина бира в ръката. Втората човешка фигура беше почти буквално копие на първата, включително тъмните очила и бирата в ръката, ако не се броеше разликата във възрастта от трийсетина години.

— Това са Дени и Дени-младши — обяви Пег. — Синът ни е само на гости.

Аз кимнах съвместно на двамата.

— Този човек търси Джим. — След като изпълни гражданския си дълг, Пег усили звука на телевизора. Том Скилинг тъкмо обясняваше, че времето ще се задържи топло за сезона, но има вероятност и да захладнее. Пег измърмори нещо ядовито под носа си. Съпругът приседна до нея на канапето. Синът явно не се интересуваше и полека-лека се изниза към кухнята, където вероятно го чакаше поднесена вечеря.

— Джими търсиш, а? — Старецът въпросително сбърчи и без това набразденото си чело.

— Стар колега ми е, пък и приятел…

— Ти си чикагски полицай, тъй ли?

— Аха. Служихме заедно с Джим, преди да се пенсионира.

— Мен пък що ми се струва, че си малко млад, за да си служил с Джим?

Дени се ухили доволно на собствената си съобразителност и погледна жена си в очакване на овации. Пег не му обърна внимание — петдневната прогноза за времето не беше свършила. Старецът потърси утеха в бирата си и на първо време се задоволи с мен като събеседник.

— Джими ту се вясва, ту пак изчезва. Ние тука си викаме, че е пенсионер, ама знае ли човек? Все е в движение.

Кимнах.

— Имате ли представа кога може да се прибере в града?

— Не съм казвал, че го няма в града.

— А, в града ли е?

— Тая сутрин не го ли мярнахме? — Пег кимна за потвърждение и Дени-старши продължи разказа си: — Даже ни махна за добрутро. После се метна на колата и отпраши. Я гледай, говорим за вълка…

Верен на обичаите в ирландския квартал, Дени не забравяше да поглежда към прозореца от време на време. И наистина, отвън беше самият Джим Дохърти, сякаш изплувал от нощта. Закрачи по пътеката към входната врата. Дени скочи и му отвори още преди Дохърти да бе извървял половината разстояние до малката веранда. Аз излязох да го посрещна. Старият ми приятел се засмя и поклати глава.

— Господи! Майкъл Кели! — Подадох му ръка и той я разтърси здраво. Кожата на дланта му беше груба, а хватката силна както едно време. — Мен ли търсиш?