Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 23

— Сега ли?

— Утре сутрин.

— Нещо във връзка с лайняния тайфун, който се изви тия дни?

— Как позна!

Хлапакът не отговори веднага.

— Къде да се срещнем?

— Знаеш ли кафе „Филтър“ на Милуоки Авеню? Ако искаш, малко по-рано? В осем сутринта?

— Ще бъда там.

— И… Хюбърт?

— Да?

— Донеси си лаптопа.

— Дадено.

— Заедно с всички останали джаджи.

Хюбърт Ръсел се изсмя. Може би се смееше на мен. Или на нещо друго. След което затвори. Аз прибрах телефона в джоба си и подкарах колата напред в падащата нощ по посока към скоростното шосе, което щеше да ме отведе при свещената ирландска общност в Саут Сайд.

13

Нелсън затвори червената папка, в която се беше зачел, стана и се загледа във великолепната панорама на Чикаго, разкриваща се от прозореца. Бе открил това място съвсем случайно — бяла призрачна сграда с изпочупени прозорци, засега по чудо оцеляла от поредния напън за „благоустрояване“ на квартала като последна останка от някогашния жилищен комплекс „Кабрини-Грийн“, която с търпеливо смирение очакваше булдозерите на кмета Уилсън. Макар да беше забравен от всички с изключение на плъховете, жилищният блок все още имаше електричество и централно отопление. Беше перфектен за целите им. От Нелсън се искаше единствено да наглежда Робълс, за да е сигурен, че действа предпазливо. Засега всичко минаваше без усложнения.

Той чу изскърцването на дървения под и се обърна. Наемният му стрелец бе застанал в рамката на вратата, подпрян небрежно на една страна.

— И кабел ли имаш? — Нелсън кимна към работещия телевизор с намален звук в ъгъла.

Робълс се усмихна и с котешка стъпка прекоси стаята.

— Споко, старче. Не плащаме ние. — Той се пресегна и усили звука. По Си Ен Ен предаваха обзорен материал за убийствата в града. Надписът с тлъсти букви гласеше: УБИЕЦ В ЧИКАГСКОТО МЕТРО.

— Голям цирк! — Робълс приклекна на пода и се загледа в екрана. За миг се появи портрет на младо момиче с пуерторикански черти. Надписът отдолу поясняваше, че е жертвата на снайпериста. Беше усмихната. Дикторът я представи като Тереса Пасилас, последна година в колежа „Уитни“, приета да следва в Станфордския университет. И изведнъж — мъртва. Жителите на „Пилсен“ — най-големия квартал с пуерториканско население в града — вече били провесили черните знамена по къщите си и се канели да излязат на демонстрация. Нелсън намали звука.

— Разправи ми как мина днес — каза той.

— Усили звука и ще можем и двамата да го чуем по новините.

Нелсън изключи телевизора. Те бяха разговаряли веднъж по телефона след второто убийство, но тогава Робълс не му бе дал подробности.

— Не ми спомена за домоуправителя — каза Нелсън.

— Какво за него?

— По новините казаха, че бил намерен в апартамента.

Робълс отпи от бутилка с минерална вода.

— Оня тъпак нахълта вътре и започна да души. Оправих го с ножа.

— Не сте се карали?

Робълс се усмихна.

— Ножът влезе в гърлото му и дъртакът се просна на пода.

— А Кели?

— Какво Кели? Вече ти казах: беше те проследил по стъпките в уличката, аз му скочих и допрях пистолета в главата му.

— Е, и?

— Е, и какво? Нямаше вид на много уплашен. — Робълс извади изпод дрехата си дълъг нож и посочи с острието към една заключена врата в дъното на стаята. — Тя още ли е там?