Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 17

Тъкмо прехвърлях наум многото и твърде разнообразни начини, по които можех да приведа в безсъзнание моя нов приятел профайлъра, когато заместник-директорът се покашля откъм края на масата.

— Нека не изпреварваме събитията, колеги! Още е рано да вадим заключения. Агент Лосън, имате ли още въпроси към мистър Кели?

Лосън схвана намека и вдигна рамене.

— Мисля, че засега привършихме.

Рудолф стана и протегна ръка.

— Мистър Кели, благодаря ви за помощта. Бихте ли ни оставили няколко минути насаме?

След което аз си тръгнах, изхвърлен от тесния им кръг, но затова пък въоръжен с едно ново разбиране защо толкова хора възприемат престъпността като възможност за успешна кариера.

11

Федералните ме тикнаха в друга малка стаичка, този път с кана изстинало кафе и заключена врата, през която на всеки десет минути някаква жена с жълтеникаво лице подаваше глава, за да провери дали не съм извършил нещо достойно — например да се обеся. Аз, разбира се, нямах намерение да й доставям тази радост. След още два часа киснене в стаята влезе Родригес.

— Да вървим! — каза той.

— Толкова скоро?

Той направи гримаса и ми подаде палтото. Двамата мълчаливо напуснахме сградата и заговорихме едва когато се озовахме на безопасно място в колата му.

— Не са никак радостни — каза Родригес.

— Друго не съм и очаквал — отвърнах аз.

— Не са в състояние да установят каквато и да била закономерност между двете убийства. А и обстоятелството, че оня се е свързал с теб, определено не им харесва.

— На всичко отгоре труповете се увеличават.

Родригес не обърна внимание на думите ми.

— Ще ти дадат нов мобилен телефон със стария номер. Ако се обади отново, ще могат да го проследят. Рудолф обаче се притеснява, че можеш да се разприказваш пред медиите.

— Рудолф е кретен. Не чак като профайлъра, но е доста тъп.

— Хубаво, тъй да бъде. Добрата новина е, че според Лосън ще си държиш устата затворена, а нейната дума явно се чува. Все пак имаш си работа с Бюрото. Тия хора нямат доверие на никого. Особено на човек, който е вътре.

— Кой каза, че съм вътре?

— Не си. А това е още една точка в твоя полза. Или поне беше.

— Какво искаш да кажеш?

Родригес въздъхна и завъртя волана. Тежката кола се вля със свирене на гуми в движението по Холстед Стрийт.

— Рудолф е решил, че ако не хванат убиеца, Бюрото не бива само да опере пешкира.

— Нека да отгатна: сформират работна група?

— Току-що говорих по телефона с кмета и с шефа ми. Правят смесена работна група от полицейски служители на местно, щатско и федерално равнище. Лосън ще я ръководи.

— Не се съмнявам, че кметът е на седмото небе.

— Аз съм изкупителната жертва от градската полиция.

— Още по-добре.

— Майната ти, Кели! В края на разговора се намеси и Лосън: искала да бъдеш привлечен в разследването.