Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 16

— Във всеки случай не ме застреля — казах аз. — Какво друго да допускам?

Съпъл се извърна едва-едва на стола си. По ъгълчето на устните му сякаш пробяга усмивка.

— Значи, заподозреният си е играл с вас?

— Искате да кажете заподозрените — отвърнах аз.

Съпъл се поизправи на стола.

— Моля?

— Множествено число — казах аз. — В уличката бяха двама. Не едновременно, но бяха двама. — След което им изложих теорията, която бяхме разработили с Родригес.

Съпъл поклати шава и погледна към Рудолф.

— Неубедително.

— Защо? — попита заместник-директорът.

— Един такъв убиец почти винаги действа сам. — Докато говореше, Съпъл свали очилата от носа си и започна да ги бърше с кърпичка. — Знам, ще ми напомните за вашингтонския снайперист. Но тогава фактите бяха съвсем различни. Уникални. Мъж и дете. Учител и ученик. Изключение, а не правило. Казвам ви, че тоя тип почти сигурно действа без съучастник.

Ако не ми бяха взели пистолета на входа, може би щях да застрелям профайлъра на място, както си седеше. Вместо това отпих от блудкавото кафе в чашата си и се опитах да мисля.

— Приблизително колко време продължи телефонният разговор, който сте провели, мистър Кели?

— По-малко от минута.

— А гласът по телефона същият ли беше като онзи на уличката?

— Гласът по телефона беше преправен. Електронно модулиран. Онзи сигурно е включил някакво устройство към апарата си.

— А защо според вас му е било необходимо това? — Съпъл отново се намеси в разговора, колкото да заложи сиренцето, и сега чакаше капанът да щракне. Майната му, иска да залага капани и да чака да щракнат.

— Нямам представа — отвърнах аз. — Защо ли?

— След като веднъж сте чули гласа му на уличката, той е искал да се подсигури, че няма да го познаете, особено ако сте имали възможност да го запишете.

— Позволете да отгатна — казах аз. — С това подкрепяте теорията си за самотния убиец?

— Фактите говорят сами за себе си, мистър Кели.

— А, така ли? Аз пък се питам: след като ми е позволил веднъж да чуя гласа му, защо ще си прави труда да го преправя втория път? И кое го е карало да си мисли, че телефонът е бил подготвен да записва разговор, който аз изобщо не съм очаквал?

Лосън отново се намеси:

— Какво всъщност искате да кажете, мистър Кели?

— Нещо съвсем просто. Този тип е преправил гласа си, защото се е боял да не го позная. Но не от сутрешната ни среща, а от съвсем различен случай.

— Мислите, че е някой, когото познавате отпреди? — попита тя.

— Както вече ви казах, имаме работа с двама души, които действат заедно. Онзи, когото срещнах в уличката, и когото не познавам отпреди. И другият, който си маскира електронно гласа и се обръща към мен по име. Дори намекна за класическото ми образование.

Лосън пак погледна записките си.

— Имате предвид споменаването на Омир?

— Именно.

В това време Съпъл клатеше глава и се подхилваше недоверчиво.

— Мистър Кели явно не разбира патологията на престъплението. Той смята себе си за обект на внимание от страна на убиеца, докато всъщност е обикновен параван за намеренията му. Да, нашият убиец прави малка справка за миналото на мистър Кели. Не е чак толкова трудно. След което започва да гъделичка егото на частния детектив, подмамва го в една гонитба за отвличане на вниманието. Същевременно истинският обект, както можем да се убедим от днешните събития, е много по-голям, а намеренията на убиеца много по-рафинирани.