Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 115

— Ти изкарваш, да кажем, малко над сто хиляди годишно, Катрин. Родителите ти са починали. Завещали са ти здрави зъби и купища дългове. — Почуках с пръст върху доклада на Соупак. — А притежаваш апартамент в тежкарска сграда в Санта Фе и стая в луксозен клуб-хотел за сезонно ползване в Италия. Добре скрити, но недотам. Да не говорим за парите, които изтичат в офшорни сметки и после изчезват. Дори човекът, съставил този доклад, не е сигурен, че е проследил всичко, но допусканията му са доста надеждни.

— И какво допуска той?

— Той смята, че смъкваш, като минимум, по милион годишно от човека, който и да е той, натоварен да пази тайните на Църквата. Прибрала си общо между седем и десет милиона през последните пет години. — Аз бутнах доклада към нея.

— Ти си луд! — каза тя.

— Така ли мислиш?

— Или си луд, или имаш нужда от дълъг отпуск.

Извадих от джоба си нерегистрирания револвер, който Родригес ми беше дал, за да застрелям Джим Дохърти.

— Носиш ли оръжие, Катрин?

Очите й пробягаха по релсите зад мен.

— Нося служебния си пистолет, Майкъл. — Разтвори якето и ми го показа на хълбока си.

— Извади го и го остави на земята.

Тя се подчини.

— Какво още имаш?

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Може би предпочиташ да ти сложа белезници и да те пребъркам?

Тя извади малък пистолет с черна дръжка от джоба на якето си и го положи на земята до служебния.

— Защо ти е втори, Катрин? Може би си се притеснила от разговора ни онзи ден? Да не си решила да ме заведеш да се поразходим покрай линията?

— Много си напрегнат, Майкъл. Прибери оръжието и да поговорим сериозно.

Извадих от джоба си хартиен плик. Вътре имаше няколко снимки. Бяха номерирани. Наредих ги върху пейката с гърба нагоре.

— Знаеш ли какво е това на най-горната снимка?

Тя обърна снимката и поклати глава.

— Заснета е от полицейска камера, от онези, които следят движението. Кметът Уилсън обича да глобява поданиците си по всяко време. Въпросната камера се намира на половин пряка от сградата, където живееше Хюбърт Ръсел. Снимката е направена в деня на смъртта му. Виждаш ли черния джип?

Тя погледна снимката, но не изглеждаше особено развълнувана.

— Това е твоят джип, Катрин.

— Разбира се, че е моят. Правех оглед на местопрестъплението.

— Погледни часа, който е отбелязан на снимката: 4:20 следобед, двайсет минути, след като Родригес е разговарял с теб по телефона, и близо половин час, преди да са пристигнали първите агенти.

— Това са пълни глупости, Майкъл! Прибери оръжието.

— Обърни следващата снимка, Катрин.

— Няма!

— Обърни я! — казах аз и усетих как ми причернява пред очите.

Може би и тя го усети, защото обърна следващата снимки. Беше една от онези, които ми бе дала Мардж Конъли, от аутопсията на Хюбърт.

— Това е китката на Хюбърт Ръсел. По-точно лявата му китка. Помниш ли, че съдебната лекарка ни бе казала как открила някакви следи по кожата, които можело да са и от белезници? Когато ти си тръгна, аз ги разгледах по-внимателно и открих още нещо. — Посочих с лявата ръка, без да изпускам револвера от дясната. — Виждаш ли кръглото петно тук? Това е синина. Причинена приблизително в момента на смъртта. Обърни следващата.