Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 114

— Чула си за визитата им?

— Дойдоха и при мен. Има нещо около тази история с Дохърти, което не ми дава мира, Майкъл. Нещо, което според мен пропускаме.

— Знам какво имаш предвид.

Тя вдигна няколко листа.

— Нещо във връзка с папката и с линията, където бе намерен трупът на Джаксън. Чакай да ти покажа, пък после, ако искаш, се откажи.

Седнах на пейката срещу нея.

— Но преди това трябва да поговорим за нещо друго — казах аз.

— А, така ли? Какво? — попита тя.

Извадих моята папка и я поставих върху листата, които тя вече бе разпръснала пред себе си. Тя я погледна, но не я докосна.

— И това ли е свързано с Дохърти?

— Отвори я и виж.

Лосън хвана ръба на корицата и я отгърна, докато аз не спирах да говоря:

— Най-горният комплект документи са от 1978 година. Това е устройствена схема с отношенията на подчинение и собственост между „Транско“ и фирмата майка, Си Ем Ти Холдинг.

Очите й проблеснаха в мъртвешката жълтеникава светлина.

— Компанията, която според теб е предизвикала онази железопътна катастрофа?

— Именно.

Лосън прелисти документите и изкриви лице в кисела усмивка.

— Това трябва ли да ми говори нещо?

— Предполагам, че си се натъкнала на него, когато си работила по случая с отец Марк. Оня, дето бил крал пари от енориашите си. Тогава някой е направил грешката да те остави да се ровиш в счетоводните книги на епархията.

— Всички знаят, че аз съм работила по случая, Майкъл.

— Но не са знаели за Си Ем Ти Холдинг.

Лосън не отговори, но видях как мускулът отстрани на челюстта й се изпъна и запулсира като помпа.

— Знаеш ли, Катрин, колко пари получава чикагската епархия всяка година? Близо милиард долара. В брой. Необлагаеми. Дори не попълва данъчна декларация. — Повдигнах вежда. — На това му се вика блага работа, стига да се уредиш.

Млъкнах и зачаках, но Лосън седеше неподвижно с ръце в джобовете и само слушаше.

— Си Ем Ти е основана през двайсетте години на миналия век. Следите са много усукани и се губят назад във времето, но един адвокат на име Бърнстайн ми начерта тази схема. Първоначалният капитал е дошъл от сметките на епархията. На някой алчен кардинал изведнъж му хрумва да инвестира тайно в недвижими имоти, железници и тъй нататък. Да прибере още някой и друг долар, който да не му се налага да дели с енориашите си. С времето Си Ем Ти се разраства. С всяко следващо поколение разните там кардинали и епископи стават все по-алчни. Изграждат цяла мрежа от свързани дружества и дъщерни фирми като „Транско“. Докато идва осемдесета година: катастрофа на „Лейк“ и „Уобаш“, единайсет загинали. Пролята е кръв, от която божиите служители трябва да се изчистят по някакъв начин. И те ликвидират всичко, разпускат Си Ем Ти и побягват, скриват се в миша дупка. Докато не се появяваш ти.

Най-после нещо привлече вниманието й и тя каза:

— Моля?

Освен всичко друго почитаемият кмет Джон Уилсън имаше в екипа си от най-близки сътрудници един господин на име Уолтър Соупак, с рядката професия счетоводител-детектив — човек, който знае не само как най-добре да укрие парите ви, но и да намери всякакви пари, укрити от други. Аз никога не го бях виждал лично, Уилсън се бе погрижил за това, но от папката измъкнах доклада на Соупак за Катрин Лосън.