Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 13
Майкъл Харви
— Сериозно? — Родригес повдигна вежда. — Щом знаеш всичко, позволи ми да те питам нещо. Защо тия гении ти се обаждат на теб?
— Нямам никаква представа.
— Може би си струва да помислиш малко по въпроса, преди да се явиш пред федералните. Започни с това: откъде ти имат номера на телефона? И за десерт се запитай защо не са ти светили маслото тази сутрин.
— Мамка им!
— Именно. Хайде да тръгваме, какво седим!
Родригес включи сирената и светлините. Морето от коли пред нас се раздели, за да ни пропусне, и полицаят настъпи газта.
9
Нелсън се спря с количката си на кръстовището на „Сюпириър“ и „Стейт“ и погледна нагоре към бялата каменна фасада на катедралата. Засега всичко минаваше дори по-добре, отколкото се бе надявал. Робълс бе успял да привлече вниманието им. Кели беше въвлечен. Време беше да им се обясни целта на занятието.
Нелсън скри количката си в страничната уличка и затътри крака по стълбите на катедралата. Бутна с пръст тежката бронзова врата, която се завъртя на перфектно смазаните си панти, и се шмугна вътре. Беше 12:30 ч. и службата тъкмо започваше. Обичайните богомолци се бяха събрали и този път. Бяха петдесетина души, повечето чиновници от околните офиси, които използваха обедната си почивка, за да се помолят на Бог. Нелсън седна на една пейка най-отзад и ги огледа. Безлични лицемери, които се сещаха за Бог, падаха ничком и хленчеха, когато имаха нужда от нещо — благоприятна диагноза от лекаря, телефонно обаждане от старо гадже, отрицателен резултат на теста за бременност. Като се замислиш, на барикадите на живота има много малко истински атеисти. Това беше нещо, което Католическата църква бе разбрала преди векове и на което разчиташе за съществуването си.
На една пейка вдясно Нелсън видя още трима клошари като него, само че заспали. Църквата ги търпеше, стига да не хъркаха и да не воняха твърде силно. Службата продължаваше максимум двайсет и пет минути. Свещеникът беше стар. Едва ли можеше да се очакват изненади по тази линия. В момента тъкмо казваше на енориашите да си отворят органайзерите и да преброят хората, с които са се запознали, местата, на които са били, и делата, които са извършили.
— Как изглежда вашият органайзер? — изграчи старият мошеник, вперил надменен поглед в хората пред себе си. — Издържа ли на морална оценка? Намерили ли сте верния баланс в живота си? Имате ли ценностна система, приоритети? Или допускате през отреденото ви на този свят време да ви купуват и продават, да си пропилявате живота, заровени в дреболии, в гонене на материални блага и личен комфорт? Помислете си!
Свещеникът провлачи с апломб последните думи, като поклати длъгнестата си глава и скри ръце под бродирания нагръдник.
Ще ти дам аз на теб едни приоритети, дърто плашило, помисли си Нелсън и вдигна поглед към тавана. Под свода висяха пет
