Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 109

— А какво прави Терминатора отзад? — попитах аз.

Няколко секунди никой не отговори и накрая Уилсън отново взе думата:

— Казах им, че си разумен човек, но те решиха да действат предпазливо. Все пак имаш пистолет и тъй нататък.

— А пък вие дойдохте просто за компания, а?

Уилсън разтегна дебелите си бърни в тънка усмивчица.

— Дойдох, за да защитя интересите на този град, Кели. А може би и твоите.

— Слушам внимателно — казах аз.

Синият костюм постави върху холната ми масичка дипломатическо куфарче и щракна ключалките. Вътре видях нещо да се червенее и се досетих какво може да е. Междувременно костюмът отвори уста и потвърди предположенията ми:

— Мистър Кели, казвам се Лио Ноулън. Това тук е доктор Матю Даниелсън. И двамата сме от Агенцията за вътрешна сигурност.

Ноулън не ми показа служебна карта, нито пък аз му я поисках.

— Знаем, че сте участвали в залавянето и ликвидирането на Джим Дохърти — продължи Ноулън. — Знаем също, че той е говорил с вас за определена червена папка, която се е намирала у него в момента, когато е бил застрелян.

— Така и не можах да видя какво съдържа тази папка — казах аз. — Агент Лосън я взе със себе си от мястото на инцидента.

Ноулън кимна.

— Въпреки това имаме основания да мислим, че въпросната папка и естеството на нейното съдържание продължават да ви интересуват.

— А вие откъде бихте могли да знаете това, мистър Ноулън?

Ноулън бръкна в куфарчето си и извади някакви книжа.

— Работим по една федерална директива, наречена „Кибер инициатива“. Това ни дава право наред с останалото да следим интернет трафика и други дейности, които биха могли да представляват заплаха за нашата национална сигурност.

Погледнах към кмета, който повдигна едновременно вежди и рамене.

— И на мен ми казаха същото, Кели. Може би ти ще обясниш останалото.

Обърнах се към Ноулън.

— Червената папка, за която говорите, съдържа доклад на Пентагона, излязъл през 1998 година под заглавие „Тероризъм 2000“. Да, видях заглавието в къщата на Дохърти. И после наистина потърсих това-онова в интернет.

— Защо? — попита Ноулън.

— А защо не, по дяволите? Ако човек като Дохърти разнася нещо такова насам-натам, това предизвиква вниманието ми. А с вас не е ли така?

Ноулън вдигна с два пръста някакво микроскопично мъхче от панталона си.

— Мистър Дохърти отправял ли е някакви конкретни заплахи?

— В това му беше силата.

— Конкретни заплахи срещу град Чикаго?

Погледнах към черния костюм, който се казваше Даниелсън.

— Този човек отваря ли си някога устата?

Ноулън премигна зад очилата си.

— Отговорете на въпроса, мистър Кели.

— Не, не ми е посочвал конкретно какво планира. Мисля, че беше на път да го направи, когато нещата излязоха извън контрол.

Ноулън се наведе напред.

— И вие го застреляхте?

Кимнах.

— Каквото и да бе намислил Джим Дохърти, подробностите умряха заедно с него. Мисля обаче, че имам известна идея.