Читать «Свидетелят от влака» онлайн - страница 111

— Какво означава това?

— Добър въпрос, мамка му! Ти даваш ли си сметка какви ще бъдат човешките жертви при една такава терористична атака?

Поклатих глава.

— Сто хиляди, минимум. А пък ако тия лайнари изкарат късмет, могат и милион да очистят като едното нищо. — Уилсън се изхили гърлено на купищата трупове, които рисуваше въображението му. — При биологична атака няма да смогваме да погребем умрелите. Ще трябва да ги горим на клади. На клади, Кели! Хората няма да понесат такъв ужас. Така че хватката е да обърнем посланието. Да го направим позитивно. Да изглеждаме сериозни и концентрирани, но не прекалено уплашени. Там е хватката.

— Искате да кажете, че представата за Второто пришествие е много по-страшна от реалността?

— Именно. Вземи например оня тъпак Дохърти. Той нямаше никакво оръжие за масово унищожение, братле! През цялото време те е будалкал!

— Ами „Име Господне“?

— Какво толкова е станало? Той заплашваше да зарази всички църкви, разправяше, че щели да измрат хора, бла-бла-бла-бла… И какво направи накрая? Сипа малко амоняк в светената вода, това направи.

— Трябва да е било нещо повече от амоняк.

— Добре, де, добре. Специален амоняк. Въпросът е: колко души загинаха? Колко са още в болница? Николко. Тоя мизерник знаеше само да лае, като цялата им останали пасмина. Това по принцип не го казвам пред никого, но ония на единайсети септември извадиха голям късмет. Невероятен късмет! А пък ние през следващите сто години ще похарчим милиарди долари в очакване да падне и другата обувка.

— Която така и няма да падне?

— Не и докато аз съм тук. Така че ти не се вайкай толкова за тоя Дохърти. Ако е могъл да подпали града, щеше да го е направил. Човекът просто искаше да се избудалка с нас и най-вече с теб. И накрая да ти убие гаджето, а ти да гледаш отстрани как го прави. Слава Богу, че не успя.

— Какво искате от мен?

— Дай им куфарчето и да забравим цялата тази история.

— Смятате, че е у мен?

— Знаем, че е у теб. Лосън го споменава в рапорта си. Пише, че едва ли било кой знае колко важно, но го видяла в кухнята на Дохърти. Следователно ти си го взел. А тези типове са дочули това и сега са настръхнали.

— Искате ли да знаете какво има вътре?

— Не особено.

— Няма нищо. Само някакви стиропорени гнезда, в които е имало нещо.

— Виждаш ли, пак нищо. Дай им куфарчето, Кели. Ти може да се мислиш за Джон Уейн, а може и наистина да си като него. Но федералните пет пари не дават за това. Ще те прегазят, без да им мигне окото.

Уилсън притвори очи, наведе се и целуна Маги по темето.

— Добро кученце, Кели. И явно й харесва при теб.

Помислих малко за черното куфарче. За разговора ми с Мардж Конъли. За това как нещата да станат най-добре.

— Искам нещо в замяна.

— Изнудвач такъв! — Кметът се размърда на стола си и Маги вдигна очи нагоре.

— Нещо, което да си остане между нас двамата — казах аз. — Всъщност това може и да ви зарадва.