Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 92

Той самият слезе след другите. Последният жив наследник на Алфонс Капоне беше загърнат с черно палто, а на главата си имаше шапка с широка периферия. В ограниченото пространство между двете стърчеше дебела пура, от която се виеше струйка бял дим.

Джони и Чили спряха на три-четири метра от нас, разделиха се и заеха позиции от двете страни на колата. Делука хвърли пурата на земята и я настъпи с ток.

— Мразя тези гадости — промърмори той, огледа Рита изпод широката периферия на шапката си и се ухили. — Винсънт Делука.

Усетих как на Рита неудържимо й се иска да хукне надолу по „Блекхоук“. Но тя беше мъжко момиче, овладя се и протегна ръка.

— Рита Алварес.

Лилавите устни на Делука се притиснаха в опакото на дланта й.

— Кели казва да поговорим и ми дава шанс да се запозная с най-любимата ми репортерка в града — мазно рече той. — Нали е най-добрата, Чили?

Чили Дейвис продължаваше да ме фиксира с пламтящ поглед и пръст върху спусъка на пистолета 40-и калибър в джоба си.

— Не е от най-разговорливите — усмихна се Делука и погледна към Джони Епъл, който се ухили. — Какво ще ви правим бе, Кели? Теб и Чили…

— Вече ти казах. Нямаше нищо лично.

Делука кимна и направи знак на Чили да се приближи.

— Обясних му го — рече старецът. — Всичко е забравено.

Чили протегна ръка. Не повярвах на нито дума от казаното, но все пак я поех.

— Много добре — доволно се усмихна Делука. — А сега да поговорим.

— Става въпрос за един кореец на име Ли — рекох.

Черните очи се присвиха в тесни цепки.

— Разпространител на дрога в Уест Сайд, който се е ползвал от закрилата ви. Може би е бил най-главният…

Гласът на Джони Епъл се разнесе над рампата, понесен от кратък порив на вятъра.

— Какво те кара да мислиш така?

— Ли не би могъл да държи подобна територия без подкрепата на хора като вас. Когато Рита започна да души около Корееца, вие се уплашихте, че е по следите ви. Защо иначе ще пускате копоите си подир нея?

Джони погледна Рита, а тя — мен. Делука беше свел очи към смачканата пура в краката си.

— Какво искаш? — попита Епъл.

— Корееца е мъртъв, но аз мисля, че вече го знаете. Изчезнала е последната пратка дрога, предназначена за него. Това също ви е известно.

— Кой го уби? — попита Епъл.

— Питаш кой ви е прибрал дрогата? Нямам отговор на този въпрос.

— Забравихме за мис Алварес — обади се Делука и дари Рита с мазната си усмивка.

— Тя не пише материал за вашата дейност, свързана с разпространението на наркотици — поясних аз. — Поне до тази сутрин нямаше подобни намерения.

— Но е разговаряла с Ли — изтъкна Епъл.

— Корееца е имал и друг бизнес — отвърнах аз и погледнах очаквателно Рита.

— Мистър Ли е бил посредник при сделки за доставка на медицинско оборудване за общината — поясни тя. — Получавал е поръчките без търг благодарение на свой човек там, а после ги е възлагал на различни малки фирми. Вземал е процент и от двете страни, като е превозвал стоката със собствената си транспортна компания.