Читать «Подземията на Чикаго» онлайн - страница 32

— Търся такси — поясних, навеждайки се над прозореца.

Лявата ми ръка се впи в рамката, десният ми юмрук се стрелна нагоре и навътре. Ударът беше къс, но придружен с рязко извъртане на рамото. Попадна точно в брадичката. Тялото омекна, ръката изпусна волана и безсилно падна в скута. Мъжът наближаваше четирийсет, кльощав, с лоша кожа и развалени зъби. Избутах го на дясната седалка, седнах на мястото му и го обискирах за оръжие. Беше чист, но в жабката открих револвер 40-и калибър. Вдигнах стъклото, заключих вратите и измъкнах джиесема си. Рита вдигна на първото позвъняване.

— Седя в колата от другата страна на улицата — информирах я аз.

Главата й се завъртя заедно с телефона, залепен за ухото й. Очите й се заковаха на буика.

— Сметката е платена — добавих. — Скачай отзад.

Тя сковано се изправи, огледа кафенето и излезе. Аз отключих вратите.

— Какво правиш, по дяволите?

— Този тип работи за Вини Делука — кимнах към мъжа до себе си аз.

В огледалото за обратно виждане ясно видях как свива устни.

— Не е убиец — добавих. — Мисля, че Делука го е пуснал след теб, за да разберат какво правиш. Сега може би ще ми кажеш с кого работи Рисман. Или предпочиташ сам да навържа нещата?

— Исусе Христе! — промълви тя.

— Вини Делука не се шегува, Рита. Не знам какво правиш, но по някакъв начин си привлякла вниманието му. Това не е хубаво.

— Мислиш ли, че ще ме убие? Сериозно те питам!

— Мисля, че на хората им се случват инциденти.

— Това е покушение, Майкъл!

Тя понечи да излезе от колата, но аз я изпреварих и заключих вратите. После прерових джобовете на приятелчето до себе си, измъкнах джиесема му и натиснах бутона за преизбиране. Насреща се обади глас, който ми беше познат.

— Джони Епъл! Как си, приятелю?

— Майкъл Кели?

— Там ли е шефът?

— Защо звъниш от телефона на Чили?

— Така ли се казва? — попитах аз и огледах кльощавия до себе си. — Помня го по физиономия. Един от онези типове, които се мотаят наоколо, пият кафе и на всеки две минути трошат мебелировката. Знаеш за кого говоря, Джони. Нали и ти си един от тях?

— Как телефонът му се озова у теб?

— Искам да говоря с Делука.

— Няма го тук.

— Хубаво. Ще задържа телефона. Кажи му да ми звънне, когато има свободно време.

Пауза. После насреща прогърмя гласът на престъпния бос на Чикаго.

— Ужасно ми досаждаш, Кели! — изрева той.

— Слушай какво ще ти кажа, Вини. Твоето момче тук следи Рита Алварес. Мисля, че знам защо и това никак не ми харесва.

— Не знам за какво говориш, Кели. И защо трябва да ми пука какво харесваш и какво не?

— Помисли малко и сам ще си отговориш, Вини.

Мълчание.

— Тя е моя приятелка — добавих аз и се обърнах да погледна Рита. Лицето й беше посивяло. — Освен това може да се окаже, че имаме обща цел…

— Бизнесът си е бизнес, Кели.

— Това мога да го разбера.

— Ама твоите приятелки май не го разбират.

— Тази не е от тях.

Обърнах се към Рита за пореден път. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне закуската си върху тапицерията на седалката.

— Трябва да поговорим — добавих.

Ново мълчание.

— Гарантирам, че приятелката ми няма да предприеме нищо, преди да се разберем.